Имунната система на нашите ловци-събирачи е работила в режим на постоянна въоръжена мобилизация. Данните от изследванията на палеомикробиома показват, че чревната флора на предците ни е съдържала огромен спектър от бактериални щамове, изчезнали в съвременния западен свят. Тази микробиота е предоставяла базово ниво на резистентност срещу ниски дози патогени. Трябва да се прави обаче ясна разлика между биологична резистентност и имунитет срещу фатално обезводняване. Дизентерията, причинявана от протозойни паразити или бактерии от рода Shigella, е изтребвала кърмачетата и децата с жестока системност.
Допълнителен омекотяващ фактор е бил самият хранителен режим. Ловците-събирачи са си набавяли сериозен процент от необходимата влага чрез сурови грудки, диви плодове и прясно месо. Тъканната течност в дивеча е служила като дестилиран източник на хидратация, сближавайки приема на открита вода до минимум през определени сезони. Когато обаче сушата е принуждавала групите да ползват плитки изкопани кладенци или крайречни локви, епидемиологичната картина рязко се е влошавала.
Първите опити за съзнателна филтрация и термична обработка не са възникнали от академично любопитство, а от физическата нужда за оцеляване. В древноегипетски стенописи от 1500 г. пр.н.е. и в санскритски текстове като "Сушрута Самхита" ясно се описват методи за пречистване на вода чрез кипене, излагане на слънчева светлина и филтрация през пясък и въглен. Хети, вавилонци и ранни гръцки полиси са осъзнавали връзката между блатните водоизточници и системните коремни тифове, въпреки че са я обяснявали чрез миазми и богове.
В края на краищата, тезата, че физическото ни тяло е пригодено да пие директно от природата без последствия, се срива под тежестта на сухото демографско уравнение. Човечеството е оцеляло не защото суровата вода е била безвредна, а защото естествената раждаемост е надделявала над смъртността, предизвикана от воднопреносимите паразити.
За по-дълбок контекст относно хигиенните навици и биологичните сблъсъци в древността, вижте нашия подробен анализ за епидемиологичните кризи на Античността.
