Биологичен паноптикум в пълна тъмнина
Метагеномният анализ на пробите от замръзнала вода изненада микробиолозите с плътността на генетичния си материал. В пробите от сондажа бяха идентифицирани над 3500 уникални нуклеотидни последователности. Повече от половината от тях не откриват директни аналози в съществуващите световни бази данни, което показва продължителна еволюционна изолация.
Около 43% от откритите секвенции принадлежат на бактерии от рода Bradyrhizobium, известни с азотфиксиращите си свойства. Открити са и генетични фрагменти от Brevundimonas diminuta и Microbacterium testaceum. Шок в научните среди предизвика наличието на ДНК, съвпадаща с тази на антарктическата треска Notothenia coriiceps – организъм, синтезиращ специални гликопротеини против замръзване, както и маркери за сладководни ракообразни. Наличието на тези видове предполага съществуването на сложна трофична верига, функционираща в пълна тъмнина.
Особено внимание заслужава откриването на термофилни бактерии, чийто оптимален температурен диапазон за развитие е между 50 и 60 градуса по Целзий. Откриването на организми с такива метаболитни изисквания във вода с температура около минус 3 градуса подсказа за съществуването на активни хидротермални извори на дъното на езерото. Тези процеси насочват към тектонична активност в дъното на тефроидната падина на „Восток“.
Сеизмичните проучвания показваха възможността за подобни разломи, но биогеохимичните данни го потвърдиха индиректно. Тези констатации превръщат антарктическото езеро в най-близкия аналог на подледниковите океани на спътниците Европа и Енцелад. Подобни изследвания са описани детайлно в анализите за космическа биология и аналогови среди.
Покритият с лед континент съхранява и най-голямата концентрация на екстратерестриален материал на повърхността си. Поради специфичното движение на ледените потоци, космическите метеорити се транспортират и натрупват в определени зони на синия лед, където аблацията ги разкрива. Студеният, сух климат предотвратява химическото изветряне, запазвайки пробите в състоянието, в което са паднали преди стотици хиляди години.
Остава обаче сериозната пробойна в хипотезите за глобалното ни разбиране за тези процеси. Въпреки натрупаните терабайти данни от спътникова гравиметрия, радарно сондиране и директно вземане на проби, геофизичният модел на подледниковата хидрология съдържа сериозни празнини. Инструменталната грешка при определяне на точното геотермално налягане на места надхвърля 15%, а рискът от биологично замърсяване при бъдещи сондажни мисии продължава да ограничава директния достъп до дъното на езерото. Онова, което знаем за процесите под четирикилометровата ледена броня, е само повърхностна срезка на една много по-сложна, скрита планетарна динамо-система.
