Логистичният парадокс на картния ареал
Ако човек съпостави географското разпространение на фосилните останки от рода Mammuthus в Северна Америка и Евразия, официалните климатични модели започват да скърцат. Останките от така наречения колумбийски мамут (Mammuthus columbi) – животно с тегло около 10 тона и височина до 4 метра при плешката – са масово разпръснати от сухите зони на днешна Калифорния и Мексико чак до Флорида и Големите езера. Стратиграфски тези кости лежат под дебели слоеве глина и алувиални наноси. В същото време северните територии около залива Хъдсън и целият Скандинавски полуустров са напълно празни откъм подобни находки за същия геоложки период.
Този разрез създава сериозни пробойни в теорията за равномерното планетарно охлаждане. В онези географски ширини, където днес властват арктически условия, некогашната фауна е разполагала с достатъчно калорична растителност, за да поддържа милионни популации от гигантски растителноядни. За да съществува подобна биомаса, сумарната слънчева радиация и вегетационният период в Арктика трябва да са били коренно различни. Редица изследователи сочат, че изместването на геометричния леден щит спрямо днешния северен полюс е индикатор за коренно различна циркулация на океанските топлообменни体系, а не просто за "глобален студ".
Случаят Березовка: Ботаника на една внезапна смърт
През август 1900 г. ловец от племето евени открива оголил се труп на мъжки мамут на стръмния бряг на река Березовка, десен приток на Колима. Организираната от Санктпетербургската академия на науките експедиция стига до координатите едва през септември 1901 г. Анатомичният аупс прави впечатление с бруталния си реализъм: животното е замръзнало в полуполегнала позиция със счупен таз и рамо, настъпили непосредствено преди настъпването на смъртта.
Студеното консервиране е било толкова съвършено, че мускулната тъкан е запазила влакнестата си структура, макар и бързо да е потъмняла при контакт с кислорода. Лабораторният анализ на съдържанието от устната кухина и стомаха открива несдъвкани стръкове от Carex (острица), Thymus serpyllum (пълзяща мащерка), Ranunculus (лютиче), Gentiana и Papaver alpinum (алпийски мак). Наличието на узрели семена по растенията безспорно кова датата на събитието: края на юли или началото на август. За да спре ензимната разпадност в храносмилателната система на такова масивно тяло, температурата е трябвало да падне под точката на замръзване с изключителна скорост. В противен случай вътрешната телесна топлина на 10-тонния туловище би разложила тъканите отвътре за броени дни, независимо от външния студ.
