Биологичното оръжие на студа и лабораторията в Якутия
Списъкът с подобни анамолии не спира с Березовския екземпляр. През юни 1977 г. в Магаданска област, при изкопни работи на дълбочина от 2 метра, е намерен 6-месечният мамут „Дима“, с пълно запазване на кожната покривка и вътрешните органи. По-късно, през 2013 г. на Малоляховския остров от Малките Ляховски острови, руски екип открива женски мамут, от чиито кухини във вечната замръзналост се излива тъмночервена течност. Химичният анализ показва висока концентрация на автоложни криопротектори и висока плътност на еритроцити, което предотвратява кристализацията на водата в съдовете дори при отрицателни температури.
Въпреки сензационните медийни заглавия за клониране, генното инженерство все още се сблъсква с интелектуална мъгла. Възстановяването на цялостна, функционална ДНК от фрагментирана ядрена матрица, престояла десетки хилядолетия в архивното гробище на леда, остава технически неизпълнимо на този етап. Палеогенетиците успяват да разчетат секвенции, но между сухото разчитане на нуклеотиди и зачеването на жив организъм зее огромна технологична пропаст.
Берелех: Костният колапс на една екосистема
Най-сериозното доказателство срещу хипотезата за бавна, постепенна сукцесия е костното находище край река Берелех в Якутия. На малка площ са разкрити над 8000 костни остатъка, принадлежащи на най-малко 140 мамута, струпани заедно с останки от вълнести носорози (Coelodonta antiquitatis), диви коне и бизони.
Геоложкият разрез на Берелех показва, че това натрупване не е резултат от хилядолетно постепенно умиране на болни индивиди. Костите са отложени на един сбит хоризонт, премесени с тиня, пясък и растителни отломки. Всичко това сочи към бързо хидродинамично пренасяне – мощна водно-кална маса, която е помела животинските стада, блокирала ги е в речния завой и впоследствие е запечатана от траен студ.
Когато се сумират данните за тонажа, хранителните нужди и геологията, теорията за плавния преход започва да изглежда неудобна. Мегафауната на северното полукълбо не е изчезнала заради това, че "бавно е свършила тревата". Тя е била заличена от бърза промяна в ландшафта и термичния режим, която е превърнала цветущите степи в замръзнала пустиня за броени сезони.