Ресурсният натиск и логистиката на една древна вълна
От чисто логистична гледна точка преносът на нови земеделски технологии, семена, добитък и бронзови инструменти през морето изисква организирана структура, а не инцидентни салчета на корабокрушенци. Данните от разкопките показва, че заедно с генетичния материал на архипелага пристига и изцяло нов начин на живот. По това време автохтонното население Джомон е разчитало на жълъди, риболов и кестенови гори. Влизането на ориза от континента променя радикално носещия капацитет на земята. Един хектар оризище може да изхрани десетки пъти повече хора от същата площ дива гора. Резултатът е чиста математика на преживяването: популацията на имигрантите експлоадира, докато местните групи постепенно биват абсорбирани или изтласкани към крайните северни и южни периферии – процес, чиито следи днес се откриват при айну и популациите от Окинава.
Въпреки категоричността на ДНК данните, все още остават въпроси без ясен отговор. Изследователите планират да секвенират геномите на още десетки индивиди от различни региони на архипелага, за да установят скоростта, с която континенталният геном се е разпространил от югозапад на североизток. Преходът от Джомон към Яйой не е станал за една нощ, нито е бил абсолютно хомогенен. Но опитите древната история на Япония да се капсулира в някаква био-генетична уникалност вече окончателно губят научна стойност пред строгата фактология на палеогеномиката. Костите от Доигахама просто потвърждават онова, което логиката отдавна подсказваше – че географската изолация е временна пречка, когато континенталният ресурс натисне морето.
