Парадоксът между гените и керамиката
Най-сериозната пробойна в досегашните теории е пълният разрив между биологичната изолация и материалознанието. Досега се приемаше за аксиома, че разпространението на иновации като керамиката и пасторализма става чрез физическо преселение на хора, които изместват или се смесват с завареното население.
Археологическият пласт в Такаркори обаче показва нещо съвсем различно. Разкопките изваждат на повърхността керамични съдове с орнаменти и технологични специфики, характерни за региони, разположени на хиляди километри на юг — в Субсахарска Африка, както и изделия, идентични с тези от долината на Нил. Жителите на скалния заслон са ползвали чужди технологии, внасяли са суровини и са поддържали стабилни търговски мрежи.
Текстовите препратки към предишни изследвания на [неолитната керамика в Сахара] показваха подобни сходства, но обяснението винаги залагаше на демографски натиск и миграция. Данните от ДНК анализа на мумиите пречертават тази картина: общностите в Сахара са контактували, разменяли са стоки и знания, но не и брачни партньори. Генетичната бариера е останала непробиваема въпреки интензивния културен обмен.
Това доказва, че скотовъдството се е разпространявало чрез културна дифузия — съседни групи са усвоявали технологията за отглеждане на добитък и правене на съдове, без това да е изисквало подмяна на населението или масови преселения.
Зелената Сахара не е била свободен миграционен коридор, през който популациите са се движели свободно между север и юг, а по-скоро мозаечна мрежа от строго дефинирани територии. Жителите на Такаркори са останали капсулирани в своя биологичен балон до самия край, когато настъпващата отново суша преди около 5000 години е унищожила екосистемата и е заличила тази линия завинаги.
