Геоложките аномалии и Теорията за корелацията
Ако преминем от материалите към географското разположение, сухите факти стават още по-неудобни за класическата история. Разстоянията и разположението на трите пирамиди – Хеопс, Хефрен и Микерин – съвпадат с пропорциите и яркостта на трите звезди от Пояса на Орион (Алнитак, Алнилам и Минтака). За първи път това е формулирано систематично от инженер Робърт Бъвал през 1989 г. в неговата Теория за корелацията с Орион.
Астрономическите изчисления с компютърни модели за прецесията на земната ос показват, че пълното припокриване между звездите и пирамидите на повърхността не се случва през 2500 г. пр.н.е., а около 10 500 г. пр.н.е. Това е епохата, съвпадаща с географския период на Късния Дриас – време на рязко затопляне, глобални наводнения и драматични климатични сътресения.
В допълнение, Големият сфинкс носи бразди от дълбока ерозия. Геологът от Бостънския университет Робърт Шох, след детайлен анализ на скалните слоеве на Сфинкса през 1991 г., потвърждава, че повредите по тялото му са причинени от продължителни, проливни дъждове, а не от пустинен вятър и пясък. Подобен валежен климат в района на Гиза е съществувал именно в периода между 10 000 и 5000 г. пр.н.е. Това препраща изграждането на първичната структура хилядолетия преди появата на първите династични египтяни.
Сериозни въпроси поставя и анализът от 2018 г., публикуван от екип физици в Journal of Applied Physics. Чрез прилагане на методи за теоретична физика и числено моделиране, изследователите доказаха, че Великата пирамида концентрира електромагнитна енергия във вътрешните си камери и под основата си при определени резонансни дължини на вълната (в радиочестотния диапазон от 200 до 600 метра). Числата показаха ясно съответствие между вътрешните празнини и фокусирането на радиовълните, макар авторите на изследването предпазливо да заключиха, че това може да е "случайно съвпадение на формата".
Финансовият възел: Защо Морган дръпна шайбата на Тесла?
Историческият паралел между древните технологии и опита за тяхното преоткриване завършва с огромен финансов сблъсък. През 1903 г. банкерът Джи Пи Морган, основен инвеститор в проекта Уордънклиф, рязко спира финансирането за Тесла. Официалната версия в биографичните книги говори за икономическа криза, оскъпяване на строителството и съмнения в психическото здраве на учения.
Зад този архивен прах обаче стои елементарна корпоративна логика. Морган вече е инвестирал милиони в бакърените рудници, мрежите от медни проводници и електрическата инфраструктура на General Electric и Westinghouse. Изграждането на безжична система, която позволява на всеки човек да забие проводник в земята и да получава неизчерпаема енергия без електромер, обезсмисля инвестиции за милиарди долари. Интелектуалната мъгла около патентите на Тесла се затяга окончателно след смъртта му през 1943 г., когато агенти на ФБР конфискуват десетки сандъци с негови записки от хотел „Ню Йоркър“.
Подобна съдба вероятно е сполетяла и платото Гиза в древността. Дали природно бедствие, изчерпване на водоносните слоеве или разрушаване на външните облицовки е извадило от строя този геотермален и електромагнитен генератор, остава открит въпрос. Фактите обаче показват, че когато арабският калиф Ал-Мамун си пробива път със барабан с барут и горещ оцет във Великата пирамида през 820 г., той не намира нито злато, нито мумии, а само празни каменисти зали, идеално изолирани от външния свят.
