Еволюционният излишък на Ируканджи
Ако Chironex fleckeri поразва с масата и досега на пипалата си, то Carukia barnesi – позната още като Ируканджи – представя съвсем различен инженерен проблем за биогеографията. Тялото ѝ е с обем от едва един кубичен сантиметър, а пипалата ѝ са нишковидни и трудно забележими дори в чиста съдова вода. Въпреки това, пораженията от нейното ужилване задвижват т.нар. „синдром на Ируканджи“ – състояние, характеризиращо се с масивно освобождаване на катехоламини (адреналин и норадреналин) в човешкия организъм.
Резултатът е екстремна вазоконстрикция, последвана от критично покачване на кръвното налягане, непоносими мускулни спазми и остър психомоторен неспокой. Тук научният анализ се сблъсква с въпроса за еволюционната целесъобразност: защо на ракообразно или малка риба им е необходим толкова сложен и енергийно скъп за производство токсичен апарат? Една от водещите хипотези в морската биология сочи, че кубомедузите нямат физическата структура да задържат блъскаща се плячка. Ако уловената риба не бъде парализирана моментално, нейните резки движения биха разкъсали деликатните фибри на медузата. Отровата трябва да действа като абсолютен биохимичен спирачен механизъм.
Логистиката на крайбрежната безопасност в тези региони показва колко безпомощна е стандартната инфраструктура срещу подобен биологичен фактор. Обикновените предпазни мрежи срещу акули, разположени по австралийските плажове, са напълно безполезни за същества, които лесно преминават през мрежови клетки с размер над няколко милиметра. Повече за [патофизиологията на морските токсини и техните клинични проявления] може да се научи от специализираните архиви по токсинология. Дори съвременните термалните бариери и сателитното наблюдение на температурата на водата дават само приблизителни прогнози за сезонната миграция на тези организми към бреговата линия.
В крайна сметка става дума за механичен и химически апарат, усъвършенстван в продължение на стотици милиони години пасивно плаване. Липсата на централна нервна система при тези създания не е еволюционен недостатък, а оптимизация – те не изразходват енергия за поддържане на сложен мозък, а инвестират целия си метаболитен ресурс в ефективността на своя проникващ токсин.
