Невротизмът създава специфичен поведенчески шум. Хората с висок невротизъм реагират хаотично на външни дразнители, извършват резки, непредвидими жестове и постоянно излъчват сигнали за вътрешен стрес. Това изглежда абсолютно естествено от гледна точка на човешката психопатология, но кучешкият мозък разчита тази нервност като непредсказуемост. За едно животно с добре развити отбранителни инстинкти непредсказуемият обект е опасен обект. Атаката в такъв случай не е акт на злоба, а превантивна самозащита срещу субект, чиито движения и миризма подават объркващи, тревожни импулси. Допълнителни подробности относно биологичните механизми на животинската агресия и еволюционния натиск върху поведението на бозайниците разкриват как хилядолетната доминация на определени вродени модели продължава да управлява съвременните градски инциденти.
Данните от терена и архивните регистри сочат към едно: проблемът с ухапванията от кучета не е просто въпрос на намордници и каишки, а на дълбока невробиологична несъвместимост между човешката психична нестабилност и животинския нагон за контрол на средата. Докато общественият дискусия продължава да се върти около романтични представи за „добри“ и „лоши“ кучета, биологичните фактори остават непроменени. Животното реагира на химията и кинетиката пред себе си — сурови факти, които никакви дебати не могат да загладят.
