Суровата математика на разстоянието и ресурсите
Логистичната логика на пръв поглед изглежда пределно проста: естественият ни спътник се намира на малко над триста и осемдесет хиляди километра, което се изминава за броени дни, докато Червената планета изисква месеци непрекъснат полет в зависимост от планетарното подравняване. Повърхностният поглед върху тези цифри обаче създава сериозни пробойни в теорията, когато разстоянието се съпостави с наличните на място ресурси.
Основните жизненоважни суровини – вода, въглерод и атмосфера – са разпределени крайно неравномерно. Според спътниковите данни и картографирането от европейската сонда Марс Експрес, в кратера Корольов се съдържат над две хиляди кубически километра воден лед. Полярните шапки и плиткият подповърхностен слой предлагат леснодостъпна вода, която може да бъде извлечена без необходимост от пробиване на километрична скална маса. На Луната водният лед е концентриран предимно в постоянно засенчените кратери на полюсите, където температурите падат под минус двеста градуса, а достъпът и добивът са изключително сложни от инженерна гледна точка.
Денонощният цикъл и физиологичната цена
Биологичният часовник на човека и растенията е еволюционно настроен към денонощие от двадесет и четири часа. Марсианският соларен ден продължава малко над двадесет и четири часа и половина, което позволява директна адаптация на организмите. В същото време Луната се върти около оста си с такъв ритъм, че един ден продължава почти тридесет земни дни – две седмици непрекъсната слънчева радиация, последвани от две седмици пълна тъмнина и термичен срив.
Този температурен амплитуден шок на Луната варира от над сто градуса по Целзий през деня до минус сто седемдесет и три градуса през нощта. Марсианската атмосфера, макар и изключително разредена и състояща се основно от въглероден диоксид, служи като термичен буфер. При нея дневните температури на екватора през лятото достигат около двадесет градуса, а атмосферното налягане осигурява минимален щит срещу микрометеорити. Според техническите [мисиите Викинг от 1976 г.] въглеродният диоксид може да се преработва химически за получаване на кислород и ракетно гориво прямо на място.
Гранулираният прах по повърхността представлява друг критичен инженерен проблем. Тъй като на Луната никога не е имало атмосферна ерозия или течна вода, лунният реголит се състои от микроскопични, остри като стъкло частици, които унищожават уплътненията на скафандрите и блокират механичните възли. Марсианският прах също е абразивен и съдържа токсични перхлорати, но водната и вятърната ерозия в миналото са загладили част от ръбовете му, което прави филтрацията физически осъществима.
