Етиопската следа е може би най-устойчивата съвременна легенда. Текстът Кебра Негаст („Славата на царете“) разказва как Менелик I, син на Савската царица и Соломон, пренася оригинала в родината си. Проблемът с този източник е хронологичен и материален: запазеният му вариант датира от началото на XIV век от н.е. – повече от две хилядолетия след Соломон. Днес Етиопската православна църква твърди, че артефактът се намира в параклиса до катедралата „Света Мария от Сион“ в Аксум under стражата на един-единствен монах. Тъй като обектът е строго изолиран от външен достъп, той не подлежи на радиовъглеродно датиране, спектрален анализ на металите или елементарна фотофиксация. За науката предмет, който не може да бъде изследван, физически не съществува в доказателствения корпус.
От гледна точка на сравнителната етнография, преносните сандъци и свещените баржи не са изолиран феномен. В Египет по време на Новото царство подобни конструкции, носени на пръти от жреци, са използвани за процесии с божествени изображения. Находките от гробницата на Тутанкамон (KV62) разкриват позлатени ковчези и светилища, чийто обков и форма силно напомнят библейските описания. Очевидно е, че занаятчиите в Леванта са ползвали познати технологични и художествени образци от съседните империи, без да е необходимо да се търси свръхестествен произход.
През XX век се появи и по-екзотична хипотеза, опитваща се да приложи технически подход: Ковчегът като гигантски електрически кондензатор. Привържениците на тази идея посочват, че сухото дърво е отличен изолатор, поставен между два проводими слоя от златен лист – конструкция, идентична с тази на Лайденската стъклария. Повод за това е епизодът от Втора книга на Царете, където човек на име Оза докосва падналия сандък по време на транспорт и умира на място.
Архивното доказателство и елементарната физика обаче бързо разбиват тази хипотеза. За да функционира един кондензатор, той първо трябва да бъде зареден с постоянно напрежение от външен източник. Пустинната атмосфера и триенето на дрехите могат да създадат статичен заряд, но той е абсолютно недостатъчен да генерира фатална за човека енергия при тези размери. Нещо повече – според библейския текст златният капак и металните халки физически съединяват вътрешния и външния слой, което води до незабавно късо съединение и невъзможност за акумулиране на какъвто и да е заряд. Изчисленията на потенциала тук показват, че идеята е просто модерен технически мит, роден от повърхностно визуално съответствие.
Истинският факт, с който разполагаме, е мълчанието на архивите след VI век пр.н.е. Най-вероятният сценарий, освободен от романтика, е банален. При вавилонското завладяване дървената носеща конструкция най-вероятно е била изгорена или натрошена, а златното обкови – свалено, разтопено и превърнато в стандартни инготи за платежни средства. В древните завоевателни кампании ценността на даден култ се измерва в теглото на скъпоценния метал, а не в запазването на неговата форма.
Днес изследователите проучват разказа за Кивота не като географска карта за иманяри, а като текстова вкаменелост, която показва как се е оформяла монотеистичната система в условията на политически срив. Откровението на Йоан в Новия завет пренася образа изцяло в небесната сфера, с което на практика приключва материалното му търсене в историческите хроники.
Следите спират до разрушените пластове на Храмовия хълм от вавилонската епоха. Всичко останало – от Нево до Аксум – са само текстови пластове, трупани върху липсата на един отдавна унищожен предмет.
