Архивното гробище и незададените въпроси
Интересен детайл, който често остава в сянката на подобни научни анонси, е фактът, че геоложките проби от много от тези изгаснали вулканични системи отдавна прашасват в държавните архивни хранилища. Десетилетия наред сондовите ядра от проучвания през миналия век са били анализирани с ограничена спектрометрия, насочена единствено към основните индустриални метали. Откритието на австралийския екип на практика задължава геоложките служби да преосмислят хиляди метри скални проби, без да е необходимо да пробиват нито един нов метър в земната кора.
Историята на геологията обаче учи на предпазливост. Лабораторните модели с микроскопични капсули винаги изглеждат елегантни, но земната кора е хаотична система. Остава открит въпросът каква част от тези концентрирани метали е била отмита от последващи хидротермални флуиди през милионите години след изстиването на магмената камера. В много случаи именно тези флуиди преразпределят ресурсите, превръщайки потенциалното богато находище в неравномерно дипресирано скално тяло, неоправдано за промишлен добив.
В крайна сметка научният експеримент от Канбера не предлага магическо решение за премахване на недостига на суровини за близките години. Той обаче пренаписва моделите за търсене на рудни находища. Вместо да се търсят нови, недостъпни райони на планетата с девствена екосистема, логиката сочи към преразглеждане на вече познатите и експлоатирани геоложки структури, където древният вулканизъм вече е свършил най-тежката работа по концентрирането на елементите.
