Кинетичният праг на Великата оксигенация
Геоложките записи показват, че преди около 2,4 милиарда години се случва т.нар. Велика оксигенация (GOE). Доскоро доминиращата хипотеза отдаваше този скок единствено на генетичната еволюция на фотосинтетичния апарат. Математическите модели, интегриращи ротационните параметри на Земята с биохимичните данни от езерото Хюрон, предлагат друга физическа реалност: увеличаването на продължителността на деня е пречупило нелинейно ефективността на микробиалните подложки.
С удължаването на слънчевата експозиция, след преминаване на критичния праг на забавяне, произведеният през втората половина на деня кислород е започнал да надвишава капацитета на местните химически поглъщатели. Това е довело до преливане на газа от водната среда в атмосферата. В този смисъл, удължаването на денонощието е действало като кинетичен катализатор, без който фотосинтезата би останала локално изолиран феномен.
Архивното забавяне на земното въртене разкрива, че биологичният и геофизичният часовник са били строго синхронизирани. Без гравитационния натиск от ранния сблъсък с протопланетата Тея и последващото приливно триене, атмосферата вероятно щеше да остане блокирана в аноксично състояние значително по-дълго.
