За да поддържа подобен биохимичен двигател, организмът се нуждае от колосално количество калории, осигурявани чрез изключително специализирано хранително поведение. Тяхната анатомия е перфектно нишово оръжие: филтриращите балени на усатите китове или ехолокационният апарат на зъбатите китове са пригодени да обработват огромни биомаси от крил, сепии или пасажни риби. Плавниците, превърнали се от петпръстни крайници в твърди хидродинамични кормила, нямат нито мускулатурата, нито ставите, нужни за улавяне, задържане или преследване на плячка върху твърда повърхност. Ако такъв организъм по някаква невероятна случайност издържи на гравитационния натиск, той би умрял от бързо изтощение на енергийните резерви поради пълната си неспособност да си набави нужните калории от сухоземната фауна.
В биологичната наука този феномен отдавна е известен като Закона на Доло за необратимостта на еволюцията, формулиран още в края на деветнадесети век от белгийския палеонтолог Луи Доло. Организмът не може да се върне, дори частично, към предишно състояние, реализирано от неговите предци. Дори ако една ниша на сушата се освободи напълно и предложи нужните хранителни ресурси, генетичният код не разполага с механизъм за „нулиране“. Натрупаните мутации, загубените генни регулатори за развитие на пръсти и кожни жлези, както и пълната пренастройка на дихателните рефлекси са промени, капсулирали биологичното бъдеще на тези видове на дъното на океанския басейн.
За справка относно анатомичната адаптация при ранните фосилни китообразни си струва да се преразгледат класическите монографии върху изкопаемите бозайници от Еоцена. Подобни изследвания върху гравитационните лимити на сухоземните гръбначни показват категорично, че еволюционната инженерна мисъл работи единствено с наличния материал, без право на корекции за стари грешки.
Анатомичното завръщане на китоподобните към брега е затворена страница. Всяка стъпка към специализация във водата е била плащана с цената на деструкция на сухоземните механизми. Физиката на океана предлага неограничено пространство и плаваемост, но взима като залог възможността за стъпване на твърда земя. Природата не прави компромиси с биомеханичните си закони, а морските бозайници са прекрасен пример за това как един страхотен триумф в една среда се превръща в окончателна присъда спрямо друга.
