Икономически въпроси и пазарна ниша
Има и един историческо-финансов парадокс, който архивите на телеком сектора познават добре. Всеки нов сателитен оператор в ранен етап минава през период на изключително висока първоначална цена, за да изплати разходите по изстрелването и застраховането на полезния товар. Ракетите Changzheng (Дългият марш), използвани за извеждането на ChinaSat спътниците, изискват стотици милиони долари капитал за всяко изстрелване. Когато разделите този капитал на очаквания брой първични граждански потребители, цената от 4150 долара на терминал не изглежда надценена, а по-скоро математически изчислена за възвръщаемост при нисък обем на продажбите.
Отделно стои въпросът с нормативната рамка в Китай. В страната частният достъп до криптирани комуникационни канали е подложен на строг лицензионен режим. Филтрирането на трафика, преминаващ през сателитните терминали, изисква маршрутизиране през държавно контролирани наземни станции (Gateway stations). Всяка такава станция представлява масивна наземна инфраструктура с големи параболични антени, оптични магистрали и оборудване за дълбока проверка на пакетите (DPI). Разходите за изграждането и денонощната поддръжка на тези централни портали също се калкулират в крайните пакети за данни.
Това поставя новата услуга на China Satcom извън категорията на потребителската електроника. Сделката не е между доставчик и любител на къмпинга, а между държавен монополист и високобюджетни корпоративни или държавни структури, работещи в изолация. Докато китайските мега-констелации от нискоорбитални спътници като Qianfan (Thousand Sails) не достигнат пълен оперативен капацитет от хиляди апарати в орбита, цените на сателитния интернет в страната ще останат закотвени в тези сурови финансови стойности.
