За да се удържи подобно острие право, фундаментите трябва да достигнат дълбочини, навлизащи надълбоко в скалната основа под алувиалните слоеве на Дубай. Дълбокото фундиране с десетки стоманобетонни пилоти с голям диаметър е единственият начин да се компенсира липсата на широка база. Тук не става дума за романтични извивки, а за хиляди тонове лят бетон с висока якост, инжектиран под огромно налягане, за да се гарантира, че кулата няма да се превърне в метален махало при първата по-сериозна буря.
Финансовите параметри на Muraba Veil – с начални цени на имотите от 18 милиона дирхама (близо 4,9 милиона долара) – показва коя е истинската двигателна сила зад подобно инженерингово изпитание. Цената на квадратен метър тук не се определя само от квадратурата или златните дръжки на вратите, а от цената на иновативните конструктивни решения, необходими за удържането на сградата във въздуха.
И докато Ибрахим Ал Гурайр от Muraba и екипът на RCR Arquitectes представят кулата като "произведение на изкуството", конструктивните инженери са наясно, че границата между архитектурния шедьовър и логистичния кошмар е изключително тънка. Проекти като този разчитат на твърде много технологии, които тепърва ще бъдат тествани в реално време – от автоматизираните системи за почистване на външната стоманена мрежа до настройката на масовите демпфери (тежки тежести, окачени на горните етажи за туширане на люлеенето). Дали проектът ще бъде завършен през 2028 година в пълния си блясък, или ще се сблъсъควа с технически забавяния, зависи от това доколко сметките за вятърното натоварване ще издържат проверката на терена.
За разлика от по-стари проекти като Park Avenue 432 в Ню Йорк, където подобна виткост вече доведе до скъпи съдебни дела заради скърцащи стени, вибрации и повреди в асансьорните системи при силен вятър, Muraba Veil се строи в съвсем различен климатичен контекст. Термичното разширение на метала при температури над 45 градуса по Целзий през лятото ще разтяга и свива стоманения "воал" ежедневно, генерирайки механични напряжения, които трудно могат да бъдат напълно симулирани в компютърен модел.
