Илюзията за златото и сребърната реалност на монархиите
Златото винаги е присъствало в кралските гербове, но в реалната икономика на Средновековието то беше почти незначителен фактор. Добивът му в Европа се ограничаваше до непродуктивно промиване на пясък по течението на Рейн и Рона или като дребен страничен продукт при преработката на мед. Основното количество злато, влизащо на континента през XV век, не идваше от европейските недра, а от търговските пътища от Сенегал и Египет.
Истинският гръбнак на европейската парична система беше среброто. В ранните векове испанските мини в Картахена, Линарес, Ла Каролина и Гуадалканал в Сиера Морена осигуряваха необходимия ресурс. Според запазени документи, находището в Гуадалканал край Севиля е давало впечатляващите за времето си около 10 килограма сребро на тон добита скала.
С нарастването на градската търговия и нуждата от монетен ресурс, географският център на среброто се премести на север. Мините в Харц (Гослар), Тирол, Саксония (включително известния район от Майсен до Яхимов) и Бохемия поеха основното натоварване. Впоследствие Силезия, Трансилвания, Карпатите и Швеция се включиха в захранването на европейския пазар.
Ако от средата на XIII до средата на XV век годишното производство на сребро в Европа се движи в границите на 25–30 тона, то през втората половина на XV век благодарение на новите технологии то скача почти двойно – до 45–50 тона годишно.
В началото на XVI век, според официален указ на император Карл V, годишният доход само от германските сребърни мини вече достига два милиона гулдена. За задкулисието на този процес говори и друг жест от архивите: над 100 000 работници вече са били пряко заети в тази индустрия. Това не е просто занаят, а първообраза на европейския промишлен пролетариат, копаещ в тъмното, за да поддържа финансовата система на Империята.
