Биоцентризмът и неговият клиничен архитект
Робърт Ланца не е случаен фантаст или самозван гуру, пиещ чай в Хималаите. Той е сериозен учен, пионер в клонирането и директор на Advanced Cell Technology, чиито трудов стаж преминава през лабораториите на Харвард и под менторството на фигури като Б. Ф. Скинър и Джонас Солк. Тъкмо това прави неговото залитане по посока на квантовия субективизъм толкова любопитно и същевременно подозрително. Когато човек с неговия калибър заяви, че пространството и времето са просто сетивни инструменти на ума, академичната общност е принудена да реагира, макар и с уморена въздишка. Теорията му за биоцентризма, описана подробно в монографиите му, поставя биологията пред физиката. Според Ланца Вселената не създава живота чрез случайна химична еволюция, а точно обратното – животът създава Вселената, като я наблюдава и фиксира нейните параметри. Без съзнанието, твърди той, материята остава в неопределено състояние на вероятностни вълни. Проблемът тук е, че превръщането на наблюдателя от квантовата механика в биологичен субект е класическа грешка в превода, която теоретичната физика се опитва да изкорени вече близо век.
Физическият дефицит на 20-ватовия аргумент
Един от най-често повтаряните аргументи в текстовете на Ланца е законът за запазване на енергията. Той вярва, че електрохимичната енергия, захранваща човешкия мозък – генерирана от т.нар. 20-ватов биогенератор – няма как да изчезне след биологичната смърт. Физически погледнато, това е абсолютно вярно, но изводът, който се прави от него, съдържа сериозни пробойни в теорията. Първият закон на термодинамиката гласи, че енергията в затворена система е константа, тя просто променя формата си. В момента, в който сърцето спре да изпомпва кислород и глюкоза към невроните, поддържането на мембранния потенциал от около -70 миливолта става невъзможно. Натриево-калиевите помпи преустановяват работа, йонните градиенти се изравняват и организираната електрическа енергия на мисълта се разсейва под формата на нискотемпературна топлина (ентропия) в околната среда. Енергията не изчезва, тя просто губи своята структура и капацитет да пренася информация. Да се твърди, че тези 20 вата се телепортират в паралелна вселена, за да захранват друго съзнание, е термодинамичен абсурд. Топлината от изстиването на тялото е същата тази "мозъчна енергия", разпръсната в стаята съгласно втория закон на термодинамиката.
Употребата и злоупотребата с двойния процеп
За да легитимира твърденията си, биоцентризмът експлоатира прочутия експеримент с двойния процеп, при който субатомни частици като електрони или фотони показват интерференчна картина на вълна, когато не са наблюдавани, и се държат като твърди частици, когато върху тях се постави измервателен уред. Ланца твърди, че това доказва необходимостта от съзнателен наблюдател за съществуването на обективна реалност. В реалната физика обаче "наблюдение" не означава жив човек с очи и мозък, който гледа към апаратурата. Наблюдението е физическо взаимодействие – сблъсък на фотон от измервателния лазер с изследвания електрон. Този сблъсък причинява квантова декохеренция. Системата губи своята кохерентност не защото някой мисли за нея, а защото взаимодейства с макроскопичната среда. Квантовата кохеренция е изключително крехка. В топлия, влажен и хаотичен мозък на бозайниците времето за декохеренция се измерва в рамките на $10^{-20}$ секунди. Това означава, че мозъчните процеси са твърде бавни и твърде големи, за да поддържат каквито и да е квантови суперпозиции, способни да прескочат в съседно измерение. За тези физични лимити сме писали детайлно в контекста на неуспешните опити за квантов компютинг при стайна температура.
Мултивселената на Еверет и психологическото спасение
Идеята за паралелните светове, която Ланца използва, стъпва върху интерпретацията на Хю Еверет за многото светове, предложена през 1957 г. Според Еверет при всяко квантово измерване Вселената се разклонява на паралелни реалности, в които се реализират всички възможни резултати. В контекста на квантовото безсмъртие това би означавало, че ако в една вселена даден субект загине при инцидент, неговото съзнание винаги ще продължи да съществува в онази линия на разклонение, където инцидентът е избегнат. Тази математическа конструкция изглежда елегантна на хартия, но тя страда от липса на емпирична фалсифицируемост. Няма физически експеримент, който да докаже или отхвърли съществуването на паралелните клонове на Еверет, тъй като те по дефиниция са ортогонални и не могат да обменят информация помежду си. Освен това интерпретацията на Еверет не изисква биологичен субект, за да се случи разклоняването – то се задвижва от чисто математическите закони на уравнението на Шрьодингер. Превръщането на тази теория в утешителна приказка за вечен живот е по-скоро психотерапевтичен инструмент, отколкото научна хипотеза.
Ланца предлага една красива, егоцентрична космология, в която човекът не е космически прах, а архитект на битието. Това е класическа реакция срещу студената, механистична Вселена, която ни заобикаля и в която физическите закони работят безмилостно и сляпо. Когато анализираме ресурсите, необходими за функционирането на един жив организъм, виждаме, че съзнанието е скъп лукс, изискващ колосално количество постоянна химическа поддръжка. Спирането на доставките на кислород за броени минути разрушава деликатната невронна архитектура, съхраняваща паметта и идентичността. Какво точно преминава в паралелния свят, ако хардуерът, носещ софтуера на нашето "Аз", е превърнат в пепел или пръст? Биоцентризмът не дава отговор на този въпрос, оставяйки ни в познатата интелектуална мъгла на неопределеността.
