И тук идва географският абсурд, който археолозите отдавна са отбелязали. Източниците силно варират относно локацията на Горгоните. Хезиод ги поставя "отвъд океана, на края на night-областта", докато по-късни историци като Павзаний се опитват да ги локализират в Либия или около езерото Тритонида. Замърсяването на географските данни с фантастични елементи е класически похват за скриване на реалните търговски маршрути и конфликти за ресурси. За да стигне до границата на познатия свят, експедицията е изисквала сериозно снабдяване с вода, храна и корабоплавателни съдове – подробности, които епичните поети просто заменят с „крилатите сандали на Хермес“. Всъщност става дума за морски набези по крайбрежието на Северна Африка или Западното Средиземноморско пространство, провеждани от микенски или прото-архаични гръцки мореплаватели, търсещи мед, злато и роби.
Интересна подробност в целия този разказ е съдбата на самата глава след обезглавяването. Твърдението, че тя продължава да вкаменява и след смъртта на Медуза, превръщайки се в оръжие, монтирано върху егидата на Атина, разкрива процеса на държавно монополизиране на сакралното насилие. Властта не просто унищожава старото хтонично божество, тя интегрира неговия деструктивен потенциал в официалния държавен пантеон. В архаична Атина изображението на Горгоната върху акрополните релефи служи за директно предупреждение към всеки, който оспорва правния и икономически ред на полиса.
Опитите митът да се обясни чрез психологически абстракции – като символ на страха, който трябва да бъде наблюдаван индиректно – изглеждат привлекателно за модерния читател, търсещ бързи рецепти за себеразвитие, но те бързо олекват пред материалните доказателства. Архивното гробище на античните текстове и стратиграфските слоеве на пелопонесските светилища говорят за друго. Става дума за история за смяна на технологични и религиозни епохи, за насилствено заличаване на матриархални или местни пеласгийски култове и за тяхното заместване с патриархални олимпийски структури. Когато Персей отсича главата на Медуза, той не просто надвива един въображаем монстър; той прекъсва една съществуваща линия на локално влияние, за да наложи властта на Аргос и Микена над съседните територии. Всичко останало – змиите, крилата, вкаменяващият поглед – е просто пропагандната опаковка, с която победителите са подпечатали своя успех за следващите хилядолетия.
