Живият радиатор и биохимичният антифриз
През студените месеци колониите не просто се крият; те влизат в състояние на факултативна диапауза, обезпечена от биохимични промени. В хемолимфата на насекомото започва сгъстяване и натрупване на нискомолекулни въглехидрати и полиоли, основно глицерол. Когато концентрацията му достигне високи нива, точката на замръзване на телесните течности пада драстично. Това предотвратява кристализацията на водата вътре в клетките, което иначе би разкъсало мембраните им при температури под нулата.
Преди настъпването на дълбокия студ, събирането на стотици индивиди върху слънчевите страни на пънове и огради изпълнява пасивна терморегулационна функция. Натрупването на тъмни и червени хитинови повърхности на едно място увеличава поглъщането на слънчева радиация, повишавайки температурата на цялата група спрямо заобикалящата ги среда.
Репродуктивният процес също е подчинен на строга конкуренция. Поради демографския дисбаланс в колониите – където мъжките често превъзхождат женските в съотношение четири към едно – копулацията се превръща в продължителна физическа блокировка. Процесът може да продължи до няколко денонощия, като през това време мъжкият гарантира, че генотипът му няма да бъде изместен от друг претендент, докато сперматозоидите преминават през свързващия канал. Снесените след това яйца се разполагат в микрозони с висока влажност, за да се гарантира, че излюпените нимфи веднага ще имат достъп до жизненоважна влага и мек органичен субстрат.
Всичко това очертава картина на организъм, който не разчита на случайността. Pyrrhocoris apterus е строго рационализиран продукт на биологичната еволюция, функциониращ без излишни движения, без сложни социални йерархии, но с перфектно отработена тактика за оцеляване в суровия материален свят.
