Прехвалената технологична революция, която трябваше да занули разходите за жив труд и да изпрати милиони служители на борсата, започна да дава дефекти още преди счетоводните отчети за текущия период да бъдат затворени. Данните на американската консултантска компания Robert Half Inc. разкриват една дълбоко пазена тайна в корпоративния свят: близо една трета от компаниите, които побързаха да заменят живи специалисти с невронни мрежи, вече преживяват т.нар. „бумеранг на изкуствения интелект“. Процесът не е плод на внезапен хуманизъм от страна на едрия капитал, а на хладна калкулация на загубите. Оказва се, че софтуерните кодове, внедрени с цел светкавично свиване на разходите за заплати, не издържат теста на реалния производствен и финансов цикъл. Във финансовия сектор, където цифрите обикновено не търпят лирика, процентът на принуденото обратно наемане на кадри достига рекордните 44 на сто. Мениджмънтът откри сериозни пробойни в оперативната дейност, които софтуерът просто няма капацитет да затвори без човешка намеса.
Тази тенденция ни връща към по-стари теми за деиндустриализацията и илюзията, че финансовите спекулации и дигиталните платформи могат напълно да заменят реалната икономическа база и физическото присъствие на контролни органи. Капиталът винаги е търсил начин да се отърве от най-капризния си ресурс — човека, но историческият опит от епохата на първата автоматизация през 70-те години на миналия век до днес показва, че машината само премества тежестта на грешката, но не я елиминира. Сега се оказва, че милиардните инвестиции в сървъри и лицензи за невронни мрежи не носят очакваната възвръщаемост. Болеслав Каленски от агенцията за подбор на персонал Unity отбелязва, че вложенията в тези технологии в голяма степен са останали неоправдани на практика и не се изплащат в заложените срокове. Причината е проста: софтуерът се справя отлично с механичното филтриране и обработката на линейни масиви, но изпада в състояние на системна грешка в момента, в който веригата от решения изисква субективна оценка на риска или нестандартно управление на логистични кризи.
Институционалният отговор и източната алтернатива
Докато западните борсови играчи се опитват да спасят маржовете си чрез хаотично уволнение и последващо паническо наемане на същите хора, държавните апарати в Азия и Източна Европа подхождат към процеса с по-различен тип прагматизъм. Пекин, според доклади на Bloomberg, отказва да остави пазара на труда на произвола на корпоративните експерименти. Китайските власти стартират мащабен петгодишен план за мониторинг, чиято цел е точното картографиране на позициите, застрашени от автоматизацията. Но вместо просто да констатира щетите, китайската държавна машина разширява финансирането за преквалификация в сектори с твърда физическа и технологична база — производство на електрически превозни средства, високотехнологично машиностроене и специализирано здравеопазване. Ресурсите се пренасочват там, където има заводи, релси, суровини и реална добавена стойност, а не в дигиталния хайп.
В Руската федерация ситуацията изглежда сходна по отношение на скептицизма, макар и мотивирана от други икономически реалности. На Международния икономически форум в Санкт Петербург първият заместник-председател на управителния съвет на ВТБ Дмитрий Пянов призна, че внедряването на „дигитални служители“ в банковия сектор позволява икономия на около 20-25 на сто от работното време при линейните, повтарящи се функции. Числата обаче не потвърждават версията за тотална замяна на човешкия персонал. Руският пазар на труда, притиснат от рекордно ниска безработица и необходимостта от ускорено функциониране на индустрията и съпътстващата я логистика, не може да си позволи лукса на масовите западни уволнения. Технологичният сектор там, представен от структури като MTS AI чрез коментара на Артур Сахаров, по-скоро разглежда невронните мрежи като нов минимум за грамотност — аналог на компютърните умения от края на миналия век, а не като инструмент за изпращане на работната сила в историята.
Логиката на ресурсите срещу хайпа на Силициевата долина
Големият въпрос, който умишлено се заобикаля в презентациите на технологичните гиганти, е енергийният и логистичен разход за поддръжката на тази дигитална инфраструктура. Един алгоритъм не изисква осигуровки, но изисква огромни количества електроенергия, непрекъснато водно охлаждане и скъп хардуер, чиито вериги за доставки в момента са подложени на сериозен геополитически и санкционен натиск. Когато корпорациите теглят чертата, се оказва, че поддържането на жив, квалифициран служител в много случаи е по-евтино и по-гъвкаво от поддръжката на софтуерна архитектура, която остарява морално за броени месеци. Дори фигури като главния изпълнителен директор на Nvidia Дженсен Хуанг започнаха да смекчават тона, признавайки, че изкуственият интелект може единствено да помага на бизнеса и хората чрез разширяване на възможностите, но краткосрочните ползи от замяната на персонал бързо изчезват пред лицето на реалните експлоатационни разходи.
Всичко това показва, че сме свидетели на криза на свръхочакванията. Капиталистическата система се опита да използва технологията като лост за свиване на цената на труда, но се сблъска с физическите ограничения на самата технология и липсата на гъвкавост при управлението на кризи. Без жив оператор, който да контролира дефектите в системите, автоматизираните структури бързо изпадат в състояние на месомелачка за ресурси, генерирайки грешки на системно ниво. Пазарът на труда няма да бъде унищожен, но ще претърпи сериозно отрезвяване, при което контролът върху логистиката, енергията и физическото производство ще си върне водещата роля за сметка на виртуалните илюзии на софтуерните корпорации.