Архивното гробище на Гренландския шелф
Националният парк Североизточна Гренландия обхваща 972 000 квадратни километра, което го прави най-голямата защитена територия в света. Въпреки тези мащаби, територията представлява своеобразно архивно гробище за хидробиологията – систематичните данни за бентоса са оскъдни и частично остарели. Историческите прегледи от 2004 г. и 2018 г. документират общо 18 вида главоноги за цялата акватория на Гренландия, но до момента липсваше категорично физическо доказателство за присъствието и размножаването на Rossia moelleri точно в този сектор. Липсата на системни проучвания досега се дължи предимно на тежката ледена обстановка, която ограничава достъпа на стандартни научноизследователски кораби и изисква скъпоструваща логистична инфраструктура.
Заснемането е извършено с помощта на дистанционно управляем подводен апарат Chasing M2 S. За избягване на субективни оценки относно размера на обекта, към оптичната система са интегрирани двойни лазерни показатели с фиксирано разстояние помежду им, проекцията на които върху тялото на калмара потвърждава дължина от 10 сантиметра. Използването на платформата Yachts for Science, съчетаваща частен експедиционен ресурс с научни екипи, показва промяна в методологията на събиране на данни. Въпреки това, единична видеофиксация на 50 метра дълбочина не осигурява достатъчно данни за изчисляване на плътността на популацията или пълния пространствен ареал на гнездене.
Твърдението, че промените в биомасата на главоногите директно отразяват глобалните климатични трансформации, изглежда логично, но тук възниква конкретен историко-биологичен проблем: липсата на базисни исторически данни за Североизточна Гренландия прави невъзможно разграничаването на естествените флуктуации в популацията от новите антропогенни или термични въздействия. Без продължителен мониторинг и разширяване на пространствения обхват на изследванията, всякакви изводи за устойчивостта на тези специфични екосистеми остават в сферата на работните хипотези.
