Илюзията за божественото вдъхновение и суровата логистика на древния чиновник
От десетилетия академичната общност живее с комфортния наратив, че писмеността в древна Месопотамия е възникнала почти като внезапен скок на цивилизационната мисъл около 3100 г. пр.н.е. в град Урук. Когато обаче човек прекара достатъчно време в прашните музейни депота, преглеждайки хиляди дребни, напукани парчета изпечена глина, романтиката бързо се изпарява. Човечеството не е прописало, за да сътворява поемата за Гилгамеш или да регистрира генеалогията на боговете си. Писмеността е родена от чисто, банално и методично счетоводство. Истината е, че цивилизацията е страничен продукт на постоянния страх да не бъдеш измамен при размяната на няколко тона жито или десет бали тъкан лен.
Проучването на Италианския екип от Университета в Болоня, водено от асириолози и археолози, се опитва да пробие една отколешна пробойна в теорията за произхода на графичната комуникация. Те насочват вниманието си към предметна категория, която дълго време беше оставяна на изкуствоведите — цилиндричните печати. Това са малки каменни или глинени цилиндри, гравирани с огледални изображения, които при търкаляне върху влажна глина оставят непрекъснат релефен отпечатък. Използвани са като своеобразен виртуален подпис, марка за автентичност и метод за запечатване на съдове, хамбари и търговски пратки още през V хилядолетие пр.н.е.
Сравнителният анализ между мотивационните схеми от печатите, използвани около 4400 г. пр.н.е., и първите протоклинописни пиктограми показва явна геометрична и концептуална идентичност. Стилизиран съд с конкретен орнамент върху рамото от цилиндричния печат се появява със същата пикселизирана, издълбана с тръстика форма в счетоводните плочки от по-късните епохи. Текстилните десени, маркиращи произхода на тъканите, се трансформират директно в абстрактни символи за категории стоки. Това показва, че визуалният код е съществувал и е функционирал като общоприет стандарт векове преди някой да се сети да го организира в граматическа система.
