Но тук трябва да вкараме здравословен скептицизъм, защото в археологията най-лесно се пада в капана на търсенето на познати форми в хаоса. Професор Холи Питман от Университета в Пенсилвания правилно отбелязва, че приемствеността между визуалното маркиране и протоклинописа е логична, но далеч не е толкова гладка, колкото ни се иска да бъде. Множество от рисунките върху най-ранните печати са прекалено абстрактни, подчинени на симетрия и естетика, за да се твърди със сигурност, че съдържат закодиран текст. Да видиш в дадена геометрична фигура прародителя на конкретен клинописен знак понякога е въпрос на субективно тълкуване, а не на твърда епиграфска доказаност.
Освен това остава физическият и технологичният проблем. Клинописът, такъв какъвто го познаваме с неговите характерни ъгловати, врязани линии, е директен резултат от използването на тръстиково стило върху мокра глина. Графиката върху цилиндричните печати обаче е вдълбавана в камък с напълно различни инструменти, което прави механичното сравнение между двете среди изключително рисковано. Може би просто гледаме две паралелни системи за визуално означаване, които са съществували едновременно в условията на раждащата се месопотамска урбанизация, без едната задължително да е пряк родител на другата.
За разлика от по-късните фонетични писмени системи, протоклинописът от края на IV хилядолетие пр.н.е. е бил изцяло идеографски и транзакционен. В него няма глаголни форми, няма абстрактни философии, няма поезия. Има само цифри, съществителни имена и указания за посока на движение на ресурсите. И ако изследването от Болоня наистина издържи независима проверка на датирането и морфологичната си матрица, това просто ще потвърди една стара, но изключително неприятна за идеалистите истина: абстрактната човешка мисъл и изкуството да се пише са се родили не в храмовете на боговете, а в интелектуалната мъгла на складските помещения.
В крайна сметка, представеният в Antiquity материал не слага точка на спора, а по-скоро отваря още един флангов фронт в асириологията. Дали тези хилядолетни парчета глина са началната точка на нашето четене, или са просто развита форма на племенна марка за собственост, все още предстои да бъде доказано чрез радиовъглеродно датиране на органичните остатъци около самите открития.
