Епидемиологични и екологични последици
Заселването на чакала в субарктическите и тайговите зони носи със себе си сериозни рискове за общественото здраве и местното биоразнообразие. Като вид, който активно разчита на открити сметища, изхвърлени отпадъци от животновъдството и мърша, той се превръща в идеален вектор за разпространение на опасни зоонози. Изследванията на проби от отстреляни животни в Централна Русия показват висока концентрация на паразити, включително Echinococcus multilocularis, както и бяс. Разпространението на тези патогени често става индиректно, чрез замърсяване на водоизточници и почва, без да е необходим пряк контакт с хора.
Едновременно с това натискът върху местните дребни хищници — лисици, белки, порове и язовци — се увеличава драстично. Чакалът е по-агресивен, ловува на групи и бързо монополизира наличните хранителни ресурси. Изтласкването на тези видове води до верижни реакции в популациите на гризачите и птиците, гнездящи на земята.
Опитите за контрол чрез класически методи за лов показват ниска ефективност. Чакалът учи бързо, избягва капани и притежава нощен начин на живот, който го прави трудно откриваем в гъсти тайгови масиви. Дори при хипотетично възстановяване на популацията на вълка и стриктно изолиране на градските сметища — процеси, които биха отнели десетилетия — биологичният натиск от юг едва ли ще бъде спрян напълно. Промяната в структурата на северните екосистеми вече е фактическо състояние, с което науката и стопанството ще трябва да се съобразяват.
