Фактите срещу хипотезите: Рийвс, Флетчър и металургичният анализ
Британският египтолог Никълъс Рийвс първи издига систематична хипотеза, че маската е преработена. Според неговите проучвания, върху гърба на маската, където са гравирани текстове от Глава 151 на "Книга на мъртвите", картушът с царското име показва следи от вторично пренаписване. Твърди се, че под името на Тутанкамон личат контурите на официалното име на Анхкхеперура Сменхкара или на царица Нефертити (в качеството ѝ на съуправител под името Анхеткхеперура).
Египтологът Джоан Флетчър подкрепя тази теза, посочвайки следите от спойки между лицевия панел и останалата част от конструкцията, както и пробитите меки части на ушите. Според Флетчър, в иконографията на Новото царство пробитите уши на погребални маски са били запазени за жени и деца, но не и за възрастни мъже-фараони.
Тази версия звучи напълно логично, но физическите данни от реставрационните дейности не я потвърждават напълно.
През 2015 г., след инцидент с повреждане на брадата в Египетския музей в Кайро, беше извършена пълна реставрация под ръководството на експерта по консервация на метали Крис Екман. Неговият доклад не открива преки доказателства за физическо изтриване на предишен картуш, нито за конструктивно отделяне на лицето от немеса след първоначалното изливане. Бившият генерален секретар на Върховния съвет по антиките на Египет Захи Хавас отбелязва, че през XVIII династия носенето на обеци от мъже е било разпространена практика в ранна възраст, поради което пробитите уши не са изключителен аргумент в полза на женски произход на маската.
Тук възниква сериозно разминаване. От една страна имаме палеографски следи по текста и логистичен недостиг на време, а от друга – липса на категорични микроскопски доказателства за претопяване или прерязване на златото.
Исторически и геополитически контекст: Кризата след Амарна
За да се разбере защо изобщо се води този спор, трябва да се върнем към събитията от 1330 г. пр.н.е. Египет се намира в състояние на тежка вътрешна криза. Ехнатон (Аменхотеп IV) е сринал традиционния пантеон, преместил е столицата в Ахетатон (Амарна) и е концентрирал ресурсите на държавата в почитането на Атон. Неговата смърт оставя вакуум.
Последвалият кратък период на управление на Сменхкара и Нефертити е последван от идването на власт на момчето-цар Тутанкатон, което бързо е принудено от фиванската жреческа аристокрация да смени името си на Тутанкамон и да върне столицата в Мемфис и Фива.
Това е период на икономически реставрационизъм. Жреците на Амон изискват възстановяване на храмовете, а това изисква огромно количество благородни метали. Когато младият цар умира неочаквано, държавната хазна няма намерение да изразходва нови тонове злато за човек, който все още не е изградил пълния си паметник. Използването на вече налични, но "политически компрометирани" артефакти от епохата на Амарна е било най-рационалното административно решение.
Днес маската се намира в новооткрития Велик египетски музей (GEM) в Гиза. Тя вече не е просто археологическа находка, а документ за държавно преструктуриране в период на криза.
