Психологическата статистика и практическите наблюдения от последните години показват рязък срив в базови когнитивни показатели на подрастващите, което престава да бъде просто проблем на семейната педагогика и се превръща в структурен риск за икономическата сигурност. В интервю за информационната агенция „Спутник“ руският психолог Сергей Ланг описва механизмите, чрез които ранното въвеждане на смарт устройства в ежедневието на децата блокира речевия апарат и ликвидира тактилните навици. Тук липсва каквато и да е сантименталност – става дума за чиста биологична логистика. Човешкият мозък се нуждае от физическо взаимодействие с обекти, текстури и реални социални субекти, за да изгради невронните мрежи, отговорни за вербалната комуникация. Когато това се подмени с двуизмерен екран, пазарът на внимание печели, но биологичният ресурс на бъдещата работна ръка се оказва в състояние на командно дишане.
Големите технологични платформи отдавна са разписали софтуерните си архитектури с една цел – максимално време на задържане в приложението. На практика родителите, притиснати от икономическата необходимост да продават труда си извънредно, използват смартфоните като безплатни детегледачки, без да си дават сметка за дългосрочната цена. Според Ланг пасивното потребление на видеосъдържание лишава детето от необходимостта да вербализира емоции. Той дава пример с ученето на чужд език: можеш да разбираш всичко, но без постоянна практика оставаш ням. Тази дигитална глухота води до сериозни пробойни в социалната тъкан, които по-късно се проявяват в пълна неспособност за вземане на решения в реална среда. Проблемът се задълбочава от факта, че образователните системи в Източна Европа, включително и у нас, бързат да дигитализират учебния процес под натиска на чужди технологични лобита, за което вече писахме в нашия анализ за [дигиталния колониализъм и подмяната на българското училище]. Числата от международните изследвания на грамотността не потвърждават тезата, че таблетът в класната стая повишава успеха; напротив, кривата върви надолу.
Анализът на Ланг навлиза в конкретната икономика на развлекателната индустрия, където се прави рязка разлика между видовете дигитални продукти. Той разделя софтуера на две категории – безкрайни онлайн платформи, които функционират като психологическа месомелачка за изпомпване на микротранзакции, и сюжетни конзолни игри. Вторите, според руския специалист, приличат на интерактивно кино с ясна структура: начало, сюжетна линия, кулминация и край. Логиката тук е ресурсна – след изиграването на кампанията потребителят затваря продукта, което ограничава риска от патологично пристрастяване и развива базово стратегическо мислене. При онлайн заглавията обаче бизнес моделът изисква перманентно присъствие, финансови инвестиции за дигитални активи и монотонно повторение на цикли, което буквално пренастройва допаминовата система на подрастващите.
Изследванията на тийнейджъри, търсещи терапевтична помощ, показват парадокс: въпреки че прекарват по десет часа в месинджъри и стрийминг платформи, те се оказват напълно изолирани в реалния свят. Те нямат капацитет да организират съвместна физическа активност, да спортуват или да поддържат елементарен разговор лице в лице. Невербалната комуникация – от ръкостискането до разчитането на мимики – е атрофирала. Това изглежда логично в рамките на дигиталната еволюция, но има един сериозен проблем за държавите, които разчитат на тази жива сила за индустрията, управлението и отбраната си. Напълно атомизираното общество, неспособно на колективно действие извън хаштаговете в социалните мрежи, е лесно за манипулация и напълно негодно за реално икономическо съревнование. Поради тази причина пълната забрана или пълната свобода за джаджите са еднакво грешни подходи. Необходим е държавен и родителски контрол, който да третира дигиталния инструмент като средство за работа, а не като заместител на човешката реч и биологичното съществуване.