Изкуственият интелект вече не е просто технологична тема. Той се превърна и в една от най-големите инвестиционни истории на нашето време. Зад новите модели, чатботове и центрове за данни стоят стотици милиарди долари, огромно търсене на изчислителна мощ и все по-сложни финансови конструкции.
Именно върху това насочва вниманието си Майкъл Бъри. Инвеститорът, чиято история вдъхнови книгата и филма „The Big Short“, твърди, че част от днешния AI бум започва да напомня на познати модели от миналото. Не защото технологията е измама, а защото около нея се изграждат финансови схеми, които могат да замъглят реалната картина.
Повод за критиките му е сделка между Nvidia, компанията xAI на Илон Мъск, инвестиционния гигант Apollo Global Management и структура, наречена Valor Compute Infrastructure.
Както съобщи Apollo Global Management в началото на годината, компанията е осигурила финансиране за 3,5 млрд. долара за Valor Compute Infrastructure. Според информация, цитирана от Business Insider и Futuriom, структурата е създадена, за да придобие AI оборудване на стойност около 5,4 млрд. долара, включително над 100 000 от най-новите чипове Nvidia GB200, които впоследствие ще бъдат използвани от xAI.
На пръв поглед това изглежда като напълно нормална сделка. xAI има нужда от огромна изчислителна мощ за развитието на своите модели. Nvidia продава чипове. Apollo осигурява финансиране. Специално създаденото дружество купува оборудването и го отдава под наем.
Според Бъри обаче именно тук започват въпросите.
В публикация в своя профил в Substack той определя структурата като „fugazi“ – жаргонен израз за нещо, което изглежда реално и стабилно, но според него прикрива съществена част от истинската картина.
По данни, анализирани от 24/7 Wall St., Nvidia не само продава чиповете, но участва и като инвеститор в структурата, която ги придобива. Според Бъри компанията е вложила около 1,9 млрд. долара собствен капитал, докато останалите приблизително 3,5 млрд. долара идват чрез финансиране, организирано от Apollo.
Това означава, че Nvidia отчита многомилиардна продажба, xAI получава достъп до необходимото оборудване, а собствеността върху активите остава в отделна структура. За Бъри това е пример как финансовото инженерство може да направи една сделка по-впечатляваща на хартия, отколкото изглежда при по-внимателен поглед.
Важно е да се подчертае, че Бъри не обвинява никого в незаконни действия. Няма публични данни за нарушения на счетоводните правила или на законодателството. Неговият аргумент е друг: че подобни конструкции могат да създадат усещане за по-голямо и по-устойчиво търсене, отколкото съществува в действителност.
Най-спорната част от критиката му е свързана със застрахователната компания Athene, която е част от групата на Apollo и управлява огромни обеми средства, свързани с пенсионни и анюитетни продукти.
Според Бъри рискът по подобни сделки може постепенно да се прехвърля през различни структури, докато в крайна сметка се окаже свързан с капитала, който стои зад продукти, закупени от милиони обикновени американци. В своя анализ той поставя въпроса дали хората, които търсят сигурност за пенсиите си, са наясно доколко средствата им могат косвено да бъдат обвързани с високорискови технологични инвестиции.
Не всички анализатори са съгласни с него. Както отбелязва Futuriom, клиентите на Athene не са директни собственици на въпросните AI чипове и не носят пряк риск от тяхното представяне. Според тази гледна точка Бъри поставя важни въпроси, но вероятно преувеличава степента на опасност.
Дори критиците му обаче признават, че темата заслужава внимание.
Историята на финансовите пазари показва, че големите технологични революции почти винаги са съпроводени от периоди на спекулативна еуфория. Железниците през XIX век променят света, но около тях се образуват балони. Същото се случва с автомобилната индустрия в началото на XX век. Интернет също преобразява икономиката, но това не предотвратява драматичния срив на дотком балона в началото на новия век.
Според анализатори, цитирани от Business Insider, именно този исторически паралел тревожи Бъри най-много. Изкуственият интелект безспорно е реална технологична революция. Въпросът е дали финансовите пазари вече не са започнали да приемат бъдещия успех като гарантиран.
Днес Nvidia е символът на AI бума по същия начин, по който Cisco беше символът на интернет революцията през 90-те години. Тогава също изглеждаше, че търсенето ще расте безкрайно. Технологията наистина промени света, но много инвеститори платиха висока цена за прекомерния си оптимизъм.
Засега нищо не показва, че AI секторът е изправен пред непосредствена криза. Инвестициите продължават да растат, а търсенето на изчислителна мощ остава огромно. Но предупреждението на Бъри напомня нещо важно: когато една индустрия започне да разчита все повече на сложни финансови конструкции, въпросът вече не е само колко добра е технологията.
Въпросът е кой плаща за нея, кой носи риска и дали всички участници разбират напълно как работи системата.
А когато рискът стане твърде сложен за обяснение, обикновено вече не е малък.