Икономическият прагматизъм: От теменос към стопански хамбар
Това, което прави находката в Артезиан истински ценна за историка, не е мистиката на прекъснатия ритуал, а онова, което се случва след катастрофата. Тук няма място за легенди за „изоставени свети места“. Античният човек е бил преди всичко прагматик, притиснат от логистиката на оцеляването.
След като земетресението срива светилището на Зевс Сотер, оцелелите жители на Артезиан не възстановяват храма. Ресурсите през втората половина на III век сл. Хр. – период на тежка икономическа криза, варварски набези и срив на монетната система в Боспорското царство – просто не са позволявали скъпоструващо монументално строителство. Свещеният теменос е разчистен, а свещената територия е преформатирана за нуждите на селското стопанство.
Върху разрушените олтари и разцепените варовикови плочи са изкопани дълбоки стопански ями за съхранение на зърно. Религиозният комплекс е превърнат в обикновен аграрен склад. Мраморната статуя на Зевс Прародител обаче не е била просто захвърлена или строшена за строителна вар. Неговата глава и торс, заедно с глави на жертвени животни, са били грижливо погребани в нови, специално изкопани жертвени ями в краищата на стопанската зона. Това е така нареченото „десакрализиращо погребение“ – процедура, чрез която древните се опитват да обезмагьосат или неутрализират гнева на божеството, чийто дом превръщат в хамбар за жито.
Данните от разкопките показва ясна закономерност: културата и боговете съществуват само дотогава, докато има излишък от ресурси. Когато климатът, геологията или геополитиката счупят стопанския гръбнак на едно общество, Зевс Спасителя бива прилежно окомплектован в трап, а върху него се изсипва ечемикът за следващата зима. Всичко останало е просто интелектуална мъгла, с която по-късните поколения се опитват да разкрасят суровата реалност на миналото.
