Историята, запечатана в ледените и почвените ядра
Анализът на ледените ядра от Гренландия и Антарктида отдавна е потвърдил, че глобалните вулканични събития са оставяли отчетливи микроскопични маркери из целия глобус. При изригването на вулкана Заварицки на острова Симушир през XIX век финият прахов облак предизвиква забележимо застудяване в Северното полукълбо, регистрирано в хрониките от 1831 година. Подобни събития в миналото са били с много по-голям мащаб.
Според наличните геохимични данни, при засилване на вулканичната активност пепелните валежи са покривали огромни територии. Натрупването на пепел върху Арктическия леден щит създава първичния субстрат, върху който впоследствие се формира тундровата почва. Без такъв минерален нанос растителността просто няма върху какво да развие коренна система над ледената основа.
Не е необходимо да се прибягва до екзотични теории, за да се види, че голяма част от повърхностните глинени масиви са просто вторично модифицирана вулканична пепел. Натрупването ѝ е ставало както на големи геоложки етапи, така и при сравнително скорошни локални катаклизми, чиито следи все още се разчитат по фасадите на затрупаните исторически сгради. Науката класифицира тези процеси в рамките на големите измирания, като Пермското, но хронологичните пролуки между изчислените модели и реалните археологически находки на терен продължават да повдигат въпроси, на които класическата геология отговаря с твърде голямо закъснение.
