Архивното гробище и пробойните в легендата
Въпреки първоначалния успех на тази тактическа уловка, сблъсъкът бързо се връща към суровата логика на ресурсите. Авангардът на шогуната губи хора, но разполага с неизчерпаем резерв. След неуспешния щурм командването променя стратегията: разчистват се околните гори, за да се елиминира възможността за нови засади, и около Акасака се затяга плътна блокада.
Тук проличава основната пробойна в отбраната на замъка – липсата на дълбок и защитен източник на вода. Замък, изграден на бърза ръка за броени седмици, няма как да разполага с подземни резервоари. Твърди се, че след малко повече от три седмици запасите от провизии и вода изчерпват възможностите на защитниците.
Официалните анали и летописите регистрират падането на Акасака, но самият Кусуноки Масашиге така и не е открит сред труповете. Легендата разказва за преобличане в дрехи на загинали вражески войници и нощно измъкване през пролуките на блокадата. Независимо дали това е чиста военна лукавост или просто пропуск на изтощените пазачи от шогуната, Масашиге оцелява, за да води следващите кампании в Кинпосан и Чихая, където прилага същите инженерни и сурови партизански принципи.
Изследването на тези епизоди от японската феодална история показва, че зад романтичните разкази за самурайски подвизи почти винаги стои суха сметка от ресурси, терен и физически лимити на дървените конструкции.
