Архивно гробище и методически съмнения
Разбира се, палеонтологията е наука на вероятностите, изградена върху микроскопични трохи. Твърдението, че точно Cryptoclydidae са автори на този конкретен регургитат, се базира на сравнителен диаметричен анализ. Плезиозаврите процъфтяват над 140 милиона години, преминали през масови кризи и климатични смени, което ги прави една от най-устойчивите групи морски хищници. Но да се припише един фосилизиран фрагмент от 10 сантиметра на конкретно семейство въз основа единствено на размерите на храносмилателния тракт и типа плячка, винаги носи доза научен риск.
За да се потвърди тази хипотеза безпрекословно, са нужни систематични разкопки в същия хоризонт — нещо, което е практически невъзможно, когато пробата е извадена от тесен сондажен отвор под километри скала и океан, финансиран от енергиен гигант. Информацията за фосилизирани регургитати остава оскъдна тъкмо поради факта, че в класическите геоложки проучвания тези образувания често са били сбърквани с обикновени сидеритни или фосфоритни конкреции и са изхвърляни в отпадъчните шламове.
Пробойните в теориите за поведението на мезозойските морски влечуги обикновено се запълват точно така — не с грандиозни цели скелети, изложени в музеите на Лондон или Ню Йорк, а с полуразградени органогенни отпадъци, извадени от калта на Северно море. Текстът в научните издания звучи подредено, но зад него stoi обикновена оперативна реалност: физика на флуидите, солеви градиенти и сурова биологична нужда от изхвърляне на несмилаем материал, запечатана в камък преди повече от сто милиона години.
