Фикцията за петте процента познание
Да се твърди, че поне онези 5 процента позната барионна материя са ни напълно ясни, също е прекомерен оптимизъм. Всичко, което виждаме – от периодичната таблица на Менделеев до суперкомпютрите и органичните съединения – се крепи на Стандартния модел. Той описва 17 елементарни частици и три фундаментални взаимодействия (електромагнитно, силно и слабо).
Но дори в този строго тестван периметър пробойните в теорията са явни. Стандартният модел не включва гравитацията. Той няма физическо обяснение за асиметрията между материя и антиматерия – въпросът защо след Големия взрив всичко не се е анихилирало взаимно, остава без отговор. Освен това стойностите на масите на самите частици и техните константи на взаимодействие се въвеждат „ръчно“ на базата на експериментални измервания, а не произтичат от някакъв вътрешен фундаментален закон.
Когато дадем крачка назад и погледнем данните без академично благоговение, виждаме следното: разполагаме с изключително прецизни инженерингови описания на процесите в нашия непосредствен физически мащаб. Можем да сглобим микроцепове с размери от няколко нанометра, можем да предскажем магнитното съпротивление на електрона до 12-ия десетичен знак. Но когато насочим същите тези математически инструменти към глобалната структура на Вселената, те спират да работят без добавянето на 95 процента математически пълнеж с неизвестен произход.
Това не означава, че научният метод е се провалил или че утре астрофизиката трябва да се предаде пред мистицизма. Напротив, настоящата ситуация напомня за края на XIX век, когато класическата физика е смятала, че остават да се изчистят само няколко дребни детайла – преди радиацията на черното тяло и опитът на Майкелсън-Морли да разрушат изцяло тогавашната парадигма и да родят квантовата механика. Днес се намираме в аналогично състояние. Данните от спътници, орбитални телескопи и подземи лаборатории твърдо показват, че настоящите ни представи са просто временно работно приближение.
В крайна сметка науката не е сбор от вечни истини, а систематичен процес на регистриране на собствените ни грешки. И в момента регистърът е запълнен с точно 95 процента липсващо съдържание.
