Аклиматизация, физиология и децентрализация
Ако пренебрегнем географския абсурд и допуснем офанзива на ацтеките в Андите, те се сблъскват с бариера, която нито една войнствена идеология не може да преодолее: физиологията. Империята на инките лежи на надморска височина от морското равнище до над 5000 метра, със столица Куско на 3400 метра.
Човешкото тяло, свикнало с ниските равнини и умерената височина на Мексиканската долина (около 2200 метра), развива остра височинна болест (хипоксия) при рязко изкачване над 3000 метра. Без бърза аклиматизация ацтекският воин губи до 40% от аеробния си капацитет. Войниците на инките, от друга страна, притежават вродени физиологични адаптации — по-голям белодробен капацитет и по-висока концентрация на хемоглобин в кръвта, потвърдени от съвременните антропологични измервания на населението в Андите.
Обратният сценарий — инките да слязат в тропическите низини на Мезоамерика — също носи проблеми с аклиматизацията и влажността, но инките вече са имали опит в завладяването и контрола на крайбрежните пустини (като империята Чимор) и тропическите граници на Амазония.
Има и друг, чисто политически дефект в ацтекската система. Тя разчита на ритуалните "цветни войни" (xochiyaoyotl), чиято цел не е унищожаването на противника или превземането на територия, а залавянето на пленници за религиозните жертвоприношения в Теночтитлан (достигащи според някои испански хроники до хиляди души годишно). Ацтекският воин е обучен да ранява и пленява, а не да убива на място.
Инките водят тотална, тоталитарна война за териториално анексиране. Те не търсят пленници за олтари; те търсят земя, ресурси и пълно подчинение. Техният административен апарат прилага системата mitmaq — насилствено преселване на цели лоялни популации в току-що завладени земи и изселване на потенциалните бунтовници.
Централизацията на инките има една пробойна: ако превземеш върховния владетел (Сапа Инка), цялата пирамида спира да функционира, както испанците бързо откриват в Кахамарка през 1532 г. Но докато центърът функционира, съобщенията се движат чрез бързоходците часки с 240 километра на ден благодарение на системата от възлово писане кипу, която пренася оперативна информация (брой войници, тонаж зърно, оръжие) без нужда от пиктограми.
Когато теглим чертата под наличните данни, хипотетичният сблъсък спира да бъде въпрос на "кураж" или "войнствен дух". Ацтеките разполагат с фатално ограничена логистика, крехки стъклени оръжия и политическа структура, разяждана от омразата на подчинените градове. Инките притежават най-съвършената държавно-организирана логистична машина в предколумбовия свят, бронзово оръжие, непревземаеми каменни fortification съоръжения (като Саксайуаман с блокове до 100 тона) и суров, студен империализъм.
Въпросът не е кой се бие по-жестоко. Въпросът е кой може да докара 50 000 души на 1000 километра и да ги нахрани в продължение на шест месеца. В това уравнение инките нямат конкуренция на континента.
