Логистичният кошмар и архивните реалности
Когато претеглим научната полза спрямо цената на ресурсите, ентусиазмът бързо се разсейва в интелектуална мъгла. За да откараш тон оборудване до тези координати, ти трябва гориво, което се втвърдява при подобни температури, и транспортни машини, чиито метални компоненти не се пукат като евтино стъкло при минус 70 градуса. Според документите от полевите експедиции на Австралийската антарктическа програма, дори обикновената дизелова хидравлика спира да функционира при такива условия, а електрониката изисква непрекъснато автономно отопление, което гълта тонове гориво.
И тук се появява фундаменталният въпрос: струва ли си да инвестираш стотици милиони долари в наземен обект, чиято поддръжка изисква логистични операции с риска на космическа мисия, когато съвременните ракетни технологии позволяват извеждането на инфрачервени телескопи директно в точките на Лагранж?
Документираните опити за автоматизиране на наблюденията на подобни места (като китайската станция "Кунлун" на Купол А) показват, че ветрогенераторите и слънчевите панели страдат от тежки аварии, а генераторите на горивни клетки изискват постоянна доставка на консумативи. На Хребет А няма никой, защото всяка повреда там означава, че апаратурата за милиони се превръща в скъп метален отпадък, замръзнал в леда до следващия кратък полярно-летен прозорец за достъп.
Историята на антарктическите изследвания е пълна с подобни примери. При измерванията на станцията "Восток" през юли 1983 г., когато бе отчетена рекордната температура от минус 89.2 градуса по Целзий, стана ясно, че човешкото тяло и техниката достигат предела си много преди да бъдат изчерпани научните хипотези. Опитите да се изгради постоянно обитаема астрономическа обсерватория на такива височини газят в истинско архивно гробище от неосъществени проекти и съкратени бюджети.
Сравнението със Сухите долини на Макмърдо също е индикативно. Макар там да липсва ледена покривка поради специфичните ветрове и геология, условията за заселване или трайно оборудване са еднакво враждебни. На Хребет А липсата на влага е толкова абсолютна, че парата във въздуха не може да формира дори облачност от кристалчета, която да пречи на инфрачервения спектър. Това прави мястото идеално на хартия, но брутално неизползваемо на практика.
В крайна сметка научната общност предпочита да работи с утвърдени и достъпни инфраструктури. Телескопите в Атакама (ALMA) функционират на 5000 метра височина, но до тях има асфалтов път, захранваща мрежа и селища с техници на час път с кола. На Хребет А най-близкият човек е на хиляди километри, а най-близкият лекар – на друг континент.
