Илюзията за пълното изтребление и екологичният вакуум
След откриването на ДДТ през миналия век и съвременните експерименти с генно модифицирани мъжки екземпляри (т.нар. технология за генетично унищожаване чрез безплодие), научната общност периодично изпада в илюзията, че може да заличи определени видове от лицето на Земята. Реалността на терен бързо охлажда този ентусиазъм. Природата не търпи празни пространства. Ако с генетично инженерство или химическо пръскане се премахне даден вид от рода Anopheles, освободената ниша незабавно се заема от друг вид двукрили, често по-устойчиви и с непредсказуемо поведение.
Освен това, ролята на възрастните комари като хранителен ресурс във въздуха е трудно заменяема. Прелетните птици, лястовиците, бързолетите, както и многобройните видове прилепи разчитат на тези насекоми за възстановяване на мастните си reserves. Една бързолетка консумира хиляди насекоми на ден, а прилепите в умерените ширини използват завихрянията на комарените ята над водната повърхност като основен ловно-промишлен район. Премахването на тази прослойка автоматично означава рязък срив в популациите на насекомоядните птици.
Проучвания на катедрата по зоология в Кубанския държавен университет потвърждават, че опитите за тотално унищожаване на комари в изолирани микроводоеми водят до вторично замърсяване на водата с органичен отпадък, увеличаване на синьо-зелените водорасли и масов мор на дънните безгръбначни. Системата губи регулатора си за филтрация.
Така че въпросът "За какво са комарите?" съдържа начална грешка в логиката. Те не са създадени "за нещо", те са продукт на милиони години адаптация, попълнили всяка възможна пробойна в хранителната верига. Те са протеиновият фундамент на реките, естественият регулатор на миграциите на бозайниците и безплатните чистачи на блатните води. Можем да ги мразим заради сърбежа и пренасяните патогени, но без тях биосферата би изглеждала като опразнена, стерилна пустиня.
