Архитектура на биомасата и блатната хидрология
Всеки опит да се разгледа въпросът за функционалната роля на кръвосмучещите двукрили извън физическите параметри на техните местообитания превръща научния анализ в чиста интелектуална мъгла. В световен мащаб са описани над 3500 вида от семейство Culicidae. За територията на Източна Европа и Евразия класификацията регистрира повече от сто специфични вида, разпределени в родове като Anopheles, Aedes и Culex. Внимателният преглед на картографските данни за разпространението им показва, че основната маса от тези насекоми не живее в тропическите джунгли, а в плитките, периодично пресъхващи и нискокислородни водоеми на умерения и арктическия пояс.
Ларвите на комарите функционират като бързи биологични филтри. Те прекарват детството си във водна среда, където се хранят с детрит, фитопланктон, бактериални филми и органични отпадъци, с което извършват критична работа по пречистването на стоящите води. Тази органична материя, която иначе би гнила и изразходвала разтворения във водата кислород, се конвертира в твърда протеинова структура. Когато ларвите кашкат в плитините, те се превръщат в основен хранителен източник за ларвите на водното конче, воднолюбците, хищните бръмбари и най-вече за младините на редица сладководни риби. Според теренни наблюдения от Института по проблеми на екологията и еволюцията към РАН, в някои субарктически езера ларвите на Culicidae съставляват над 60 процента от пролетната диета на младите сьомгови и шаранови риби. Ако премахнете този компонент от уравнението, рибните ресурси в речните басейни на севера просто умират от глад още преди да са достигнали зрялост.
Трансфер на азот и протеиновият данък на женските
Масовата представа за комара е фиксирана върху убождането и хоботчето, работещо като спринцовка. Това е фундаментално неразбиране на метаболизма на тези организми. Възрастните мъжки комари нямат апарат за пробиване на кожа и никога през живота си не пият кръв. Техният енергиен баланс се поддържа изцяло от растителни захари – те смучат нектар, сок от наранени дървета и растителни ексудати, с което изпълняват ролята на незабележими, но критично важни опрашители на десетки видове диви цветя и храсти. В тундрата, където класическите опрашители като пчелите и земните пчели са в изключително малък брой поради ниските температури, именно мъжките представители на Culicidae осигуряват семенното размножаване на местната флора.
Женските комари пък прибягват до хематофагия единствено от репродуктивна необходимост. Растителният нектар им осигурява гликоген за летене, но не съдържа критичните концентрации на изолевцин, валин и други аминокиселини, нужни за узряването на яйцата. Кръвта на бозайниците и птиците е просто концентриран строителен материал. Тук обаче идва пробойни в теорията за комара като единствен паразит: женската не просто "взема" ресурси от гостоприемника, тя транспортира тези хранителни вещества обратно във водната система, когато снася яйцата си и впоследствие умира. Става дума за масиран сухоземен към воден трансфер на азот, желязо и фосфор.
В тундрата по време на краткото арктическо лято биомасата на излюпващите се комари достига астрономически показатели. Те формират облаци, които физически пречат на дишането на едрите бозайници, променяйки дори миграционните маршрути на северните елени (Rangifer tarandus). Северните елени са принудени да се движат срещу вятъра или да се изкачват по високите била, за да избегнат атаките, което пряко влияе върху пашата им и структурата на растителността в низините. Този географски натиск е класически пример за това как едно дребно насекомо моделира цялостния ландшафт.
За онези, които търсят допълнителен исторически контекст за това как насекомите и епидемиите променят войнските кампании и демографията през вековете, си струва да се препрочетат архивните доклади за заблатяването на Понтинските блата в Италия или санитарните дневници от строителството на Панамския канал.
