Легендите срещу археологическите факти
Ето сравнение между народните предания за произхода на храма и установените от науката данни:
Пропуските в хипотезите за "древните технологии"
Липсата на писмени технически ръководства от VIII век често се използва от автори на алтернативни теории, които твърдят, че Кайласанатха е продукт на изчезнала цивилизация. Чисата обаче не подкрепят тези спекулации. В района на Махаращра съществуват десетки други пещерни комплекси (Аджанта, Елефанта), които показват постепенното развитие на скалната архитектура в продължение на векове. Кайлаш не се появява от нищото — той е кулминацията на вековна традиция за копаене в базалтовите трапи на Декан.
Но остава въпросът за управлението на отпадъчния материал. Къде са депонирани стотиците хиляди тона изсечен базалт? В непосредствена близост до комплекса липсват насипи, които да отговарят на подобен обем. Възможно е камъкът да е използван за изграждане на околни fortification съоръжения, язовирни стени или foundations в региона, но ясен археологически маршрут на този материал все още не е напълно картографиран.
Мистерията около Кайлаш не се състои в извънземна намеса, а в способността на една средновековна индийска държава да мобилизира гигантски човешки и материален ресурс за проект с нулева практическа полезност извън идеологическата и религиозната арена.
