Архивно гробище: Климатични капани и търговски сривове
Централноамериканските и северноамериканските речни култури предлагат подобни примери за екологичен капан. В долината на Магдалена в Колумбия културата Сан Агустин (често бъркана или свързвана в регионалните архиви с общия номенклатурен комплекс Норе) оставя стотици монументални каменни статуи и погребални могили, преди да изчезне около V век сл. Хр. В района липсват признаци на военна опожареност. Затова пък микропалеоботаничните проби показват изтощаване на вулканичните почви от интензивно земеделие, съчетано с епидемични избухвания, улеснени от високата гъстота на населението в обредните центрове. Когато ресурсното подсигуряване се пробие, религиозно-политическата елитарна надстройка просто се разпада.
На север, Кахокия край днешния Сейнт Луис е била метаполисът на Северна Америка с население над 20 000 души през XII век. Огромната земна пирамида Монкс Маунд свидетелства за гигантски мобилизиран трудов ресурс. До 1400 г. сл. Хр. мястото е напълно изоставено. Обяснението се крие в анализа на речните седименти на Мисисипи. Периодът съвпада с настъпването на Малката ледникова епоха, донесла опустошителни пролетни наводнения и ранни есенни слани. Добавете към това масовото изсичане на околните гори за палисади и огрев, което е довело до ерозия и унищожаване на царевичните ниви. Сривът на продоволствието води до разпад на централизираната власт и разпръскване на населението в по-малки племенни групи.
Накрая, островният търговски емпориум Дилмун на територията на днешен Бахрейн показва как геополитиката и геохимията удушават една цивилизация. С десетки хиляди надгробни могили, Дилмун е контролирал търговията с мед, бисери и подправки между Месопотамия и Долината на Инд. Изчезването му в началото на новата ера не е мистерия, а резултат от промяна в търговските пътища. Издигането на Новата асирийска и по-късно Вавилонска империя, заедно с пренасочването на морските маршрути директно към Червено море и Египет, изоставя Персийския залив в периферията. Още по-важно: хидрогеоложките проучвания сочат постепенно засоляване на сладководните извори на острова, което е направило местното земеделие неизгодно.
Всички тези случаи разкриват една неудобна истина: общественият колапс рядко е драматичен акт с единствен виновник. Той е постепенен процес, при който натрупаните пробойни в ресурсите, климатичните промени и икономическата изолация прекършват капацитета на обществото да се адаптира.
