Газовото фиаско може да отнесе като цунами цялата политическа класа. Цената ще я платят хората и бизнесът, но те ще потърсят сметка от всички, които са се докоснали до властта през последните години и са носили отговорност за управлението на държавата. Прогнозата направи председателят на Управителния съвет на Стратегическия институт за национални политики и идеи Калоян Паргов по време на официалното представяне на СИНПИ. По думите му диверсификацията на газовите доставки задължително включва и директен внос от Русия.
Като част от Института в събитието взеха участие именити академици, професори и специалисти в редица ключови обществени области.
СИНПИ е създаден през юни 2022 г. В Управителния съвет, освен Калоян Паргов като председател, участват проф. Ваня Добрева, която е била заместник-министър на образованието, бившият здравен министър д-р Таня Андреева, политологът и преподавател Христо Господинов и посланик Чавдар Минчев, който е председател на Националната асоциация за международни отношения.
Дора Янкова каза, че се е присъединила към Института, защото се чувства комфортно в среда, в която има мислещи хора, които обичат България. Хора, които се чувстват свободни в един свободен дебат и паралелно с това се чувстват и отговорни пред бъдещето на страната. „България не бива да изостава, тя трябва да продължи да се стреми да стане модерна държава, в която да има истинска демокрация и да има такива институти като нашия“, заяви Янкова, която е един от учредителите на СИНПИ.
„В преамбюла на Стратегия за развитието на САЩ и света в ХХІ век е записано буквално следното – през ХХІ век ще управлява тази страна, не която може да унищожи света, а която може да го нахрани“, припомни Валентин Николов, който също е учредител на Института. Според него това са го осъзнали и други хора от други страни и днес виждаме, че освен оръжията като такива, храната, зърното също е оръжие. „СИНПИ има за цел да провокира именно разговор в тази посока, за бъдещето, като под бъдеще разбирам 20, 30, 50 години напред“, обясни Николов.
Първата и най-важна задача, която си поставя СИНПИ е „МИСИЯ 9 000 000 българи“ (М9М), обяви Калоян Паргов.
Той припомни, че тази цел е изглеждала обозрима в средата на 80-те години на миналия век, когато нацията наброява над 8 900 000. Малко след това, в началото на 90-те, трендът тръгва категорично надолу. Преброяването през 2021 г. констатира население от 6 милиона и половина. През 2018 г. БАН направи черната прогноза, че изчезването на българите е необратим процес до 2040 г.
„От първостепенно значение е да бъде разработена национална доктрина за оцеляването на нацията. За това представяме пред Вас „МИСИЯ 9 милиона българи“, заяви Паргов. Той посочи, че оцеляването на нацията включва цялостна дългосрочна държавна политика във всички обществено-икономически сфери, които да гарантират постигането на целта.
„Политическата реалност сега представя пред обществото само партийна логистика – кой с кого и как. Без цел и посока“, изтъкна председателят на СИНПИ.
По думите му Институтът ще предложи национална доктрина с хоризонт 20 – 25 години, която да не е зависима от идеологическа, икономическа и партийна конюнктура. „Това е национална цел, която е важна и обединява всички социални прослойки на обществото“, каза в заключение Калоян Паргов.
Началото на Стратегическия институт за национални политики и идеи, като негови учредители, поставиха проф. д-р Боян Дуранкев, Валентин Николов, проф. д-р Ваня Добрева, чл. кор. проф. дфн Васил Проданов, акад. Васил Сгурев, проф. д-р Веселин Благоев, Димитър Пенков, доц. Димитър Генчев, Дора Янкова, проф. арх. Иван Данов, Калоян Паргов, доц. д-р Николай Цонков, д-р Таня Андреева – Райнова, Христо Господинов и посланик Чавдар Минчев.
Членове на Общото събрание на СИНПИ са и проф. Андрей Захариев, Благовест Кирилов, доц. Боряна Бужашка, Валери Белчев, Васка Пенкова, чл. кор. Проф. Владко Панайотов, Георги Георгиев, Даниела Везиева, Дончо Атанасов, ген. Евгени Манев, Живко Живков, проф. д-р Захари Захариев, проф. д-р Здравко Попов, Ивайла Давидова, Иван Айолов, Иван Атанасов, Иван Велков, ст. н. с. д-р Лъчезар Костов, Мирослав Дамянов, Мирослав Каракашев, Мирослав Мурджов, Мирослав Стефанов, Михаил Михайлов, Николай Карафизиев, Николай Марков, проф. д-р Петранка Троянова, Пламен Милев, проф. д-р Стоян Проданов, Слави Аспарухов, Страхил Делийски, доц. д-р Татяна Буруджиева, Христо Монов и Юрий Асланов.
