Около 30 000 семейства могат да бъдат изправени пред риск за своите доходи, а икономическата стабилност на Старозагорския регион и енергийната сигурност на България са поставени под сериозна заплаха. За това предупредиха представители на „БСП – Обединена левица“ на пресконференция в Стара Загора, посветена на бъдещето на комплекс „Марица-изток“.
В пресконференцията участваха Деян Дяков, проф. Иван Върляков, Наско Митев, Велина Атанасова и председателят на АБВ Румен Петков.
Повод за острата реакция е решението за подготовка на преструктуриране, при което „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ да бъдат изведени от Българския енергиен холдинг и включени в нова структура. Участниците в пресконференцията подчертаха, че до момента липсват достатъчно ясни отговори за финансовия модел, дългосрочната стратегия и бъдещата устойчивост на двете ключови държавни дружества.
Според представените данни над 10 000 души са пряко свързани с дейността на мините и ТЕЦ „Марица-изток 2“, а десетки хиляди други зависят от предприятията, подизпълнителите и бизнеса, обслужващ комплекса. Евентуален срив на системата би поставил под риск доходите на около 30 000 семейства и би нанесъл тежък удар върху икономиката и социалната среда в целия регион.
Участниците бяха категорични, че въпросът за „Марица-изток“ не е регионален, а национален.
Румен Петков подчерта, че бъдещето на Маришкия басейн е пряко свързано с енергийната сигурност на страната и с възможността България да разполага със стабилни базови мощности в периоди на високо потребление.
„Ако поставим от едната страна 500 милиона, които хипотетично бихме загубили по Плана за възстановяване и устойчивост, а от другата – съдбата на 30 000 семейства, социалната среда в Стара Загора и енергийната сигурност на България, тези неща са несравними“, заяви Петков.
По думите му българският национален интерес и енергийната сигурност могат и трябва да бъдат аргументирано защитавани пред европейските институции и европейските партньори.
На пресконференцията беше отправено и ясно предупреждение, че при липса на решение напрежението може да прерасне в протестни действия. Представители на синдикалните структури заявиха, че вече се водят активни разговори и че при отсъствие на реална перспектива за ТЕЦ „Марица-изток 2“ и „Мини Марица-изток“ е възможно да се повторят протестните действия от 2023 година.
Представителите на „БСП – Обединена левица“ настояха за незабавен институционален диалог и спешна среща в Стара Загора с участието на министъра на енергетиката, народните представители от региона, местната власт, национално представените синдикати, бизнеса и ръководствата на двете дружества.
Подготвена е и декларация в защита на енергийния суверенитет на България и за запазване на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ в структурата на БЕХ. Предвижда се тя да бъде внесена за разглеждане в Общинския съвет в Стара Загора, като се търси широка подкрепа отвъд партийните различия.
Участниците подчертаха, че към инициативата следва да бъдат приобщени всички политически сили и институции, които носят отговорност за бъдещето на региона и националната енергетика. Беше посочено и че проведените разговори с кмета на Стара Загора Живко Тодоров показват близки позиции по необходимостта да бъдат защитени енергийната сигурност, социалната стабилност и перспективата пред региона.
От „БСП – Обединена левица“ отправиха и остра критика към поети в предходни години ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост, свързани с преструктурирането на енергийния сектор и отделянето на въглищните мощности от БЕХ.
Според участниците в пресконференцията част от сегашния проблем е резултат от решения и ангажименти, поети още при управлението на Кирил Петков и Асен Василев, които днес поставят държавата под натиск да предприема действия с тежки последици за въглищните региони.
Румен Петков заяви, че е неприемливо политически сили да демонстрират подкрепа за комплекса в Стара Загора, а впоследствие да поемат в Брюксел ангажименти, които поставят под въпрос неговото бъдеще.
Представителите на левицата подчертаха, че решения има, но те изискват политическа воля, национална позиция и реален диалог. Сред поставените въпроси са бъдещето на работещите в комплекса, механизмите за ранно пенсиониране и обезщетяване, инвестициите в региона, липсата на достатъчно алтернативни работни места и необходимостта от дългосрочна енергийна стратегия.
„Марица-изток“ не е проблем само на Стара Загора. Това е въпрос за бъдещето на десетки хиляди семейства, за българската икономика и за националната енергийна сигурност“, беше общата позиция на участниците.
