По публикации на чуждестранни аналитични издания и военни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Географският капан на Адис Абеба: Пристанище Асаб като военна цел
Влизането на етиопските федерални единици в Мекеле – административното сърце на северния регион Тиграй – премахна последната териториална преграда, разграничаваща войските на Адис Абеба от границата с Еритрея. Този развой променя коренно изчисленията за сигурност. Регионът Тиграй, който години наред функционираше като буферна зона, вече е под директното управление на централното правителство.
Основният дръзновен момент тук не е просто вътрешнополитическо надмощие, а стратегическият контрол върху морските пътища. Изявленията на премиера Абий Ахмед, че страната му с население от близо 140 милиона души е затворена в „географски затвор“, не са реторика, а ясен сигнал за преформатиране на целите. Откакто Еритрея обяви независимост през 1993 г., Адис Абеба остана без собствен излаз на Червено море и разчита предимно на инфраструктурата на Джибути. Според публикации на регионоведи, в правителствените среди в Адис Абеба все по-често се споменава еритрейското пристанище Асаб. За Асмара подобен подход не представлява търговска оферта, а директна заплаха за държавния суверенитет, която не подлежи на дипломатическо преговаряне.
Новият бунтовнически блок и разпадането на етническия федерализъм
Паралелно с напредването на север, централната власт се изправи пред широка коалиция от въоръжени структури. На 20 септември бе обявено създаването на т.нар. „Етиопски народен алианс за оцеляване“. В него влизат организации с коренно различни исторически интереси: Народно-освободителният фронт Тиграй (НФОТ), амхарските милиции „Фано“, Армията за освобождение на Оромо и още няколко регионални формирования. Единствената точка на съгласие между тях е отстраняването на Абий Ахмед от власт.
Източникът на тази консолидация лежи в реформата от 2019 г., когато управляващата коалиция от етнически партии бе ликвидирана и замени с единната „Партия на просперитета“. Стъпката бе намерение за изграждане на централизирана държава, но на практика отчужди традиционните регионални елити. НФОТ, който доминираше политическия живот в продължение на десетилетия преди 2018 г., загуби лостовете си за контрол. В последвалите сблъсъци тиграйските сили установиха контрол върху ключова летищна инфраструктура в своя регион и разшириха операциите си към съседните Афар и Амхара. От своя страна федералната армия разчита интензивно на безпилотни летателни апарати за нанасяне на удари по позициите на „Фано“ и оромо бунтовниците.
