През уикенда, Деня на труда, служителите на Сиатъл Сити напълно оградиха мястото, наречено Парк на газовия завод, точно преди да се проведе молитвена среща там. Градските власти заявиха, че това е необходима мярка за предотвратяване, цитирам, „потенциалното струпване на хора“. Но на няколко мили от там, в парка „Кал Андерсън“, многократно се събираха бунтовници, за да демонстрират и организират нападения срещу полицейски участъци и местни институции.
Как да се разбира това? Това е дискриминация, основана на религия, явна атака срещу християнството - виждаме го през цялото време от началото на пандемията. Насилието е нормално, а ако живеете според вярата си, това е заплаха за обществото.
В Деня на труда този подход, както се очакваше, доведе до сцени на насилие. И не от групата на молещите се. Вижте.
По някое време, както се вижда на видеорегистратора, докато полицията се движи по улицата, някой хвърля нещо, което прилича на коктейл Молотов.
По-късно полицията в Сиатъл публикува в Twitter тази снимка на запалителни устройства, открити пред полицейската гилдия в Сиатъл, полицейския съюз.
Междувременно в Портланд, Орегон, коктейл Молотов очевидно детонира преждевременно и запали един от бунтовниците.
ВИКОВЕ: Лягай! Лягай! Търкаляй се по земята! Събуй му обувките! Събуй му обувките!
Просто още един нормален ден в тихоокеанския северозапад. Разбира се, ако някой беше казал на кмета, че това е религиозна церемония, някакви ритуали на зороастрийците, градът би го спрял за миг.
Това очевидно е незаконно. Защо това продължава?
Джейсън Ренц е радиоводещ, от Сиатъл. Винаги се радваме да го видим в нашата програма. Благодаря, че отделихте време за нас, Джейсън. И така, контрастът не би могъл да бъде по-явен. Или преувеличаваме? Наистина ли беше така?
ДЖЕЙСЪН РЕНЦ, радиоводещ: Точно това се случи. Само за контекст: Паркът за газовия завод е 21 акра и е огромен. И християните просто искаха да влязат там и да се помолят. Това отчасти е мирен протест срещу факта, че в щата Вашингтон, както и на много други места, сега е невъзможно да посещавате църква, както обикновено. И така, те дойдоха да се помолят на Бог да им дари сила и вдъхновение. Междувременно друг парк беше окупиран от хора, които, ако се молят, то е само за да не бъдат хванати, когато хвърлят коктейли Молотов в сградата и се опитват да убият полицаи.
Градът дори не се опитва да го скрие. Властите не ограждат парка "Кал Андерсън", който няколко пъти е бил използван от протестиращите. Само преди няколко седмици, когато окупираха парка, те се опитваха да създадат там палатков лагер. Там имаше много палатки. И те казаха, че го правят за бездомните. Но когато полицията пристигна там и претърси, намери цял склад с оръжие. Имаше ленти с шипове за деактивиране на автомобили, неизползвани мини - много оръжия, които в крайна сметка бяха конфискувани.
Така че историята на палатковия лагер беше просто прикритие. Но отново в отговор властите не затвориха и не оградиха този лагер - те просто изпратиха там някои служби за сигурност за една нощ. Те бяха изгонени и сега отказват да се върнат в лагера, защото се страхуват за живота си.
Просто не ми го побира главата. Местните политици в Сиатъл и Портланд, както и в други подобни градове, са много против насилието с използване на оръжие и настояват, че затова всички трябва да се откажат от средствата си за самозащита. Изглежда обаче, че този вид политическо насилие или неизползвани мини с коктейли Молотов не ги плашат толкова много. Наистина ли е така?
ДЖЕЙСЪН РЕНЦ: Знаете ли, изглежда, че осъждането на употребата на бутилки със запалителна смес не трябва да предизвиква политически спорове. Изглежда, че всеки трябва да прави такива изявления. Но тук полицейското управление е постоянно обсадено и нито кметът, нито градският съвет категорично се противопоставят на насилието.
Нещо повече, наскоро протестиращите отново се установиха в парк „Кал Андерсън“. Позволете ми да обясня на зрителите, които следят развитието на темата за организирания протест на Капитолийския хълм: този парк се намира точно в тази зона, точно през улицата срещу полицейското управление. Протестиращите се настаниха там, след това отидоха в полицейското управление, опитаха се да зазидат вратата с бързо втвърдяващ се цимент и едновременно да запалят сградата. Потърсих всички членове на градския съвет, за да коментирам този инцидент и никой нищо не каза.
Някакъв кошмар. С нас беше Джейсън Ранц, който отразява тази тема от самото начало. Радвам се, че Ви видях, благодаря.
Превод: М. Желязкова
