/Поглед.инфо/ Пред нас е картата на свалянето на паметниците в САЩ .
Показателна е. И това е само началото. Както казва великият комбинатор: “Ледът се пука”.
И не само ледът...
Предстои голяма работа. Трябва много неща да се сринат: паметници, бюстове, табели...
Американците за 200 години са натворили много от това, което пари очите на всеки чернокож или възпитани на трасджендърна основа особи.
Не трябва да се бърза.
Процесът трябва да мине публично, образцово и показателно. Всички да видят и да разберат, като въплъщение на историческата справедливост.
И в никакъв случай не трябва да се спираме до тук. Шоуто трябва да продължи.
Главозамайващото и окрилящо шоу на саморазрушението на Америка.
За това трябва да се сменят имената на улиците и площадите. Да се премахнат всичките тези бели домове и прочее признаци на расова сегрегация. Американската история в училище трябва да се преподава съвсем различно в училище. Така да се преподава, че да възниква непреодолимо чувство на срам.
Нека във всеки град се появят улици и площади “Джордж Флойд”. Нека му издигат паметници. Ще се освободи много място. И на неговия паметник задължително да сложат крила. По-големи, по-големи! А там, където не става, поне символ на крила. Не става иначе - трябва сакралност.
Добавете към него и други особи, за да станат обект на новия култ. Най-добре да са педерасти, педофили и травестити...
Повече разрушители на културата, на морала...
Трябва да се установи култ към разрухата.
Нека бъде модерно. И да се взема пример от тях.
Още трябва да прочистим библиотеките от книгите на расистите. Да забравим за “Федералиста”, за Марк Твен. Нали цялата западна култура е създадена от убийци.
Разбирам, че предстои много работа и както казва Ленин - архисложна: “Всеки мерзавец трябва да намери работа”.
Разбирам, че това е трудно. Но колениченето не е мъкнене на чували. Американците трябва да минат през това.
Трябва да платят и да се каят, да се каят и да плащат.
Разбира се, за спасението на своята почти загубена душа.
Трябва да се отрекат от историята. Да я заклеймят като позор. Да открият, че във великото е имало и подло и да съжаляват яростно за това.
Трябва да дишат въздуха на саморазрушението с пълна гръд. За Джордж Флойд. За всички, които са тъпкали в САЩ 200 години.
Впрочем, особено внимание да обърнат на самия английски език като език на расисти и колонизатори.
Да не би все още да искате да говорите на него?
Пу? Как може? Търсете нещо по-просто. Спомнете си за езика на племето тумбо-юмбо или речниковия запас на Елочка-Людоедочка. Лошо ли ѝ е било? Всеки я разбираше?
Това що се отнася до страната. Тази, която все още се нарича САЩ.
Както там говори Чубайс?
А сега на преиначим.
Всеки срутен в Америка паметник, всяка преименувана улица, всеки разграбен район е пирон в ковчега на Америка като такава.
Носете си повече пирони.
Те са различни. Носете и забивайте!
Да си спомним писмото на Алън Дълес за плана за унищожение на СССР. Не е важно дали го е писал или не, разказвайки как трябва да се разрушат съзнанието, културата, паметта, за да се срине страната. Нали всичко се сбъдна точно по описания план.
Но сега този бумеранг лети в обратната посока.
Как сме ние в тази връзка.
Не се притеснявайте. Историята дава подсказка и на този въпрос.
Помните ли? “Ако ни ругаят враговете, значи всичко го правим като хората, а ако ни хвалят, значи нещо не е така”.
Значи ни остава единствено да ги хвалим.
Браво, Америка! Чудесно!
Вървите по прав път, другари!
Давайте!
Мислено сме с вас?
Дерете се с нокти, чоплете раните и си хапете лактите до кръв!
Продължавайте да се стреляте в крака! Точно така! Ако не вие, то кой?...
И още. Надявам се, че няма да вземаме пример от тях? Не сме толкова тъпи.
Как мислите?
Надявам се, мнозина ще разберат, че съм прав.
Превод: В. Сергеев