Америка

На Пентагона не му стигат 355 кораба, искат флот от 530 съда

/Поглед.инфо/ Според информацията от предстоящ доклад, Американският флот иска да се разшири много отвъд вече планирания си амбициозен план за 355 бойни кораба, като някои предложения стигат дори до 530 плавателни съда, много от които трябва да са безпилотни.

3666 прочитания
На Пентагона не му стигат 355 кораба, искат флот от 530 съда

Според Defense News, който разглежда някои от помощните документи за предстоящото Изследване за бъдещето на Военноморските сили, Флотът иска значително реструктуриране на силите си като част от огромно разширение на наличните сили.

Американският флот предвиден от двете групи, които бяха назначени от военния министър Марк Еспер се предвижда да бъде по-лека сила с много повече кораби, включително големи надводни бойни кораби, но по-малко самолетоносачи.

Много от тези кораби ще бъдат или безпилотни или с възможност за контрол от екипаж или пък са вече с ограничени изисквания за броя на обслужващия ги персонал от моряци, благодарение на изкуствения интелект.

Флотилиите, които тези групи предвиждат са наистина огромни - между 480 и 534 кораба, което е с 35 процента увеличение на броя на вече поставената цел от 355 морски съда.

Американският флот в момента има 293 морски съда на служба, включително надводни и подводни машини.

"Един от начините да получите бързо толкова голям флот е да се движим към кораби с по-малко екипажи, които с времето могат да станат безпилотни", заяви министър Марк Еспер за Defense News още през февруари.

"Можем да изберем опцията с кораби с по-малки екипажи и да се придвижим нататък. Можете да надграждате на тях, за да станат те опционално оперирани от човешки екипажи, а после и в зависимост от сценария или технологията, някои могат да стигнат до точката да бъдат безпилотни", обясни той.

Миналата седмица Еспер заяви пред аудитория в тинк-танка РАНД, че дори Китайският народноосвободителен флот, който е по-голям от Американския флот и е заложил амбициозната цел от 425 кораба, е по-слаб от Военноморските сили на САЩ.

В същото време той заяви, че Американският флот трябва да продължи да расте отвъд 355-те кораба за да поддържа превъзходството си.

Принципът не е далеч от този приет от британския Кралски флот в годините преди Първата световна война, когато Лондон е изправен пред разширяването на Германския флот, което заплашва върховенството му в откритите морета. Тогава Лондон установява задължително съотношение от 3:2 на главните бойни кораби спрямо централноевропейската империя, гарантирайки, че ще има винаги повече съдове от Берлин.

Междувременно, Американският фолт продължава да изостава дори зад собствените си планове за корабостроене, според които трябва да има 355 кораба до 2030 година.

Доклад на Изследователската служба на Конгреса от 17 септември отбелязва, че петгодишният корабостроителен план на флота е в недостиг на 13 кораба спрямо първоначалният план за фискалната 2020 година, като само 42 морски съда са построени, вместо планираните 55.

Според един доклад, представители на флота се страхуват, че една "куха сила" може да съществува на хартия, но да няма моряци за адекватно управление и поддръжка на целия флот.

АМериканският флот има недостиг на личен състав, който се изразява в липсата на 9000 моряци, твърди доклад от февруари.

В същото време, през май началникът на военноморския персонал вицеадмирал Джон Нюъл Джуниър заяви, че е "умерено оптимистичен", че флотът ще стигне наборната си цел от 40,800 нови служители за фискалната 2020 година, която свършва на 1 октомври.

Според Спутник, корабите на американския флот вече плават с много по-малки екипажи, отколкото би трябвало.

Така например, средно само 265 офицери и моряци работят на ракетните есминци от клас "Арлей Бърк", които са основната ударна сила на надводния флот на Америка.

Според информационната страница на флота, бойният кораб трябва да оперира с 323 души екипаж.

"Има някои определени класи кораби, които в момента дори не съществуват, и които се опитваме да добавим в списъка, но общото послание е, че това ще е много по-голям флот, много по-добре разпределен флот, много по-издръжлив флот", заяви тогава действащият военноморски министър Томас Модли за USNI нюз във февруари, когато заповяда оценка на силовите структури.

"Трябва да измислим какъв е този път и да разберем основните си ограничения, защото никой не иска флот от повече от 355 кораба, които са призраци, които не можем да поддържаме. Тъй че гледаме да балансираме тези неща", заяви военноморският секретар.

Превод: СМ

ЛЮБОВ СЛЕД БУРЯ
Препоръчано събитие

ЛЮБОВ СЛЕД БУРЯ

На 7 октомври от 19:30 ч. в Централен военен клуб започва XX юбилейно издание на фестивал „Изкуството на барока“. Британската оперна компания Saraband представя спектакъла „Любов след буря“, в който ще прозвучат ярки образци на френската барокова кантата от XVIII век.

На сцената трима певци ще сменят различни персонажи и емоционални състояния. Сопраното Хилари Кронин влиза в образите на Купидон, Съвестта и Опечаления, мецосопраното Емили Грей е Лукреция и Амарилис, а контратенорът Самюел Боуден се превъплъщава в Миртис и Орфей.

Историите за любов, загуба, морален избор и човешка слабост се разгръщат чрез музика от големите майстори на френския барок: Жан-Филип Рамо, Жан-Мари Льоклер, Марен Маре и Луи-Никола Клерамбо.

Заедно със солистите на сцената излизат музикантите от Saraband: Сара Биълби-Райт и Хенриета Уейн - цигулки, Ю-Уей Хy - флейта, Нейтън Джорджети - виола да гамба, и Йохан Льофвинг - теорба и китара.

Режисьор е Гидо Мартин-Брандис.

Френската камерна кантата е един от онези жанрове, в които бароковата епоха събира музика, театър, поезия и силно емоционално присъствие в изненадващо концентрирана форма. „Любов след буря“ превръща тази традиция в цялостен спектакъл и показва защо историите, които тя разказва, остават разбираеми и близки повече от три века по-късно.

В партньорство с Посолството на Великобритания

С подкрепата на Столична община

ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=_VeSzQ4TXFI

Подробности

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

7 октомври 2026, 19:30

Централен военен клуб

“Любов след буря”
Спектакъл с френски кантати от Клерамбо, Шарпантие, Монтеклер, Рамо

Солисти:
Хилари Кронин - сопран (Купидон, Съвест, Опечаления)
Емили Грей - мецосопран (Лукреция, Амарилис)
Самюел Боуден - контратенор (Миртис, Орфей)

Оперна компания "Сарабанд"
в състав:

Сара Биълби-Райт - цигулка
Хенриета Уейн - цигулка
Ю-Уей Ху - флейта
Нейтън Джорджети - виола да гамба
Йохан Льофвинг - теорба, китара

Гидо Мартин-Брандис - режисьор

Фестивал "ИЗКУСТВОТО НА БАРОКА"
Оперна компания Сарабанд
В партньорство с Посолство на Великобритания
С подкрепата на Столична община

Билети онлайн на https://epaygo.bg/1661501047 и в касите на EasyPay (Изи Пей)

Фотография: Bonnie Britain

English version
7th October 2026, 19:30 h
Central Military Club, Sofia

LOVE AFTER THE STORM

Cast:
Hilary Cronin - Soprano (Cupid, Conscience, Mourner)
Emily Gray - Mezzo Soprano (Lucretia, Amaryllis)
Samuel Boden - Countertenor (Mirtis, Orphée)

Saraband
Sarah Bealby-Wright - Violin
Henrietta Wayne - Violin
Yu-Wei Hu - Traverso
Nathan Giorgetti- Viola da Gamba, Cello
Johan Löfving - Theorbo, Guitar

Guido Martin-Brandis - Director

Sofia Baroque Arts Festival
In partnership with British Embassy Sofia
With the support of Sofia Municipality

In the program: French cantatas by Clerambault, Montclair, Rameau, etc.
‘It was entirely magical, that bewitching freedom and fantasy and strangeness of French music, played and performed with palpable love, humour and huge enjoyment.’
Robert Thicknesse - Opera Now

Online tickets: https://epaygo.bg/1661501047 at EasyPay

Photo credit: Bonnie Britain

Още от Свят

„Лавров гледа към 2036-а: Западът губи монопола, но кой ще управлява новия свят?“
Свят

„Лавров гледа към 2036-а: Западът губи монопола, но кой ще управлява новия свят?“

/Поглед.инфо/ Най-опасният момент за един световен ред настъпва, когато старите правила губят сила, а новите още не са договорени. Сергей Лавров очертава хоризонта на следващото десетилетие през възхода на нови центрове, регионализацията на икономиката, кризата на ядреното равновесие и битката за правилата на бъдещето. Но зад прогнозата му стои въпрос, който засяга пряко и България: какво място може да има малка държава в свят, в който икономическите връзки се пренареждат, а военното противопоставяне става все по-твърдо?

19.09.2026 08:13
Проектобюджетът на Украйна за 2027 г. залага 110 милиарда долара за военни разходи
Украйна

Проектобюджетът на Украйна за 2027 г. залага 110 милиарда долара за военни разходи

/Поглед.инфо/ Финансовата рамка на Украйна за 2027 г. очертава пълно подчиняване на държавния апарат на военните нужди, като над 87% от планираните собствени приходи се насочват към сектора за сигурност. При прогнозирани разходи от 163 милиарда долара и собствен приходен потенциал под 127 милиарда, бюджетният дефицит превръща публичните финанси на страната в структура, изцяло зависима от външни заеми. Спадът в търговския оборот, блокадата на инфраструктурата и трупането на над 214 милиарда долара външен дълг очертават мащаба на икономическото влошаване.

19.09.2026 07:52
Швеция след изборите: Патова ситуация в Риксдага и фискална криза заради НАТО
Европа

Швеция след изборите: Патова ситуация в Риксдага и фискална криза заради НАТО

/Поглед.инфо/ Изборната победа на левия блок в Швеция с минимална разлика от три депутатски места разкрива дълбоката системна криза, в която се намира скандинавската държава. Докато Социалдемократите на Магдалена Андерсон се опитват да сглобят коалиция, страната е изправена пред икономическо забавяне, рекордни военни разходи и разпадащи се публични системи. Оказва се, че изоставянето на вековния неутралитет и бързата милитаризация нанесоха тежък удар върху фискалната стабилност и социалния модел на Стокхолм, превръщайки вътрешната политика в бойно поле на парламентарен паралич.

19.09.2026 07:43
Блокадата на Черно море и бюджетната дупка от 27 милиарда долара изправят Киев пред финансов колапс
Украйна

Блокадата на Черно море и бюджетната дупка от 27 милиарда долара изправят Киев пред финансов колапс

/Поглед.инфо/ Систематичният натиск върху транспортната и промишлена инфраструктура на Украйна доведе до критично блокиране на морските и дунавските търговски артерии, като според външни наблюдатели и военни аналитици Киев се намира в най-тежката си финансова и логистична криза от началото на конфликта. Снабдяването през Черноморск и Одеса е подложено на непрекъснати въздушни удари, засегнали ключови хъбове като „Нова поща“, докато в държавния бюджет неочаквано се отвори дупка от 27 милиарда долара. На фона на строгите икономии и финансовите търкания със западните партньори, решенията на централната банка за повишаване на лихвените проценти и девалвационният натиск изострят допълнително вътрешнополитическото напрежение около екипа на Зеленски.

19.09.2026 07:31
Анатолий Матвийчук: Ударите по „Квартал 95“ и фондацията на Зеленска са сигнал за лично незачитане на киевския лидер
Украйна

Анатолий Матвийчук: Ударите по „Квартал 95“ и фондацията на Зеленска са сигнал за лично незачитане на киевския лидер

/Поглед.инфо/ Вълната от въздушни удари в Киев и Кривой Рог през септември засегна обекти, пряко свързани с продуцентската компания „Квартал 95“ и благотворителната фондация на Олена Зеленска. Според военния експерт и офицер от резерва Анатолий Матвийчук, това не представлява случайна траектория на снарядите, а планирана военна операция с ясен психологически и оперативен подтекст. Докато официален Киев докладва за висока ефективност на противовъздушната си отбрана, щетите върху имуществото на президентския кръг показват промяна в избирателността на целите.

19.09.2026 07:13
Европарламентът използва декрет от Киев, за да поддържа политическия санитарен кордон срещу германската опозиция
Европа

Европарламентът използва декрет от Киев, за да поддържа политическия санитарен кордон срещу германската опозиция

/Поглед.инфо/ Отмяната на планираното изказване на бившия прессекретар на украинското президентство Юлия Мендел в Европейския парламент разкрива сложната зависимост между вътрешнополитическото прочистване в Киев и институционалните страхове в Брюксел. Докато официалната версия сочи към наложените от Володимир Зеленски санкции след критичното интервю на Мендел пред американския журналист Тъкър Карлсън, аналитичният прочит показва различен фокус. Основните опасения на европейското ръководство са свързани с инициатора на събитието – германската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), чийто нарастващ рейтинг в провинциалните изборни състезания застрашава статуквото в Берлин и Брюксел.

19.09.2026 07:03
Архитектурата на европейското превъоръжаване: Разрив между политическа реторика и индустриален капацитет
Европа

Архитектурата на европейското превъоръжаване: Разрив между политическа реторика и индустриален капацитет

/Поглед.инфо/ В условията на ескалиращо геополитическо противопоставяне, европейските държави декларират мащабни планове за милитаризация, които обаче се сблъскват със суровата реалност на изчерпани военни арсенали, кадрови дефицит и индустриални тесни места. Анализът на отбранителните политики в Германия, Великобритания, Италия и институциите в Брюксел разкрива фундаментален разрив между политическите декларации за готовност за конфликт и реалния оперативен капацитет на въоръжените сили. Бюджетните съкращения, инфлационният натиск върху военните поръчки и липсата на координация поставят под въпрос ефективността на общата европейска сигурност.

19.09.2026 06:49
Законопроектът „Греъм“ от 2026 г. превръща вторичните санкции срещу руския петрол в президентски инструмент
Америка

Законопроектът „Греъм“ от 2026 г. превръща вторичните санкции срещу руския петрол в президентски инструмент

/Поглед.инфо/ Анализът на приетия от Конгреса на САЩ проект на Линдзи Греъм за санкции срещу Русия и Иран показва сериозни разминавания между публичната реторика и реалното приложение на закона. Твърди се, че въпреки предвидените крайни мерки – като мита до 500% върху руски стоки и тарифи до 100% за държави, купуващи руски енергоносители – правният текст съдържа ключови вратички. Чрез клаузи за „национален интерес“ Белият дом запазва пълна дискреция. Мерките крият риск от пазарни сътресения и инфлация в САЩ преди изборите.

19.09.2026 06:38