Логиката на финансовия рекет и мониторинга
Заповедта на Тръмп съдържа задължително указание към съответните американски ведомства — Министерството на финансите, Министерството на енергетиката и разузнавателните служби — да установят постоянен мониторинг върху руските енергийни потоци. Всяко промяна в обемите или маршрутите трябва незабавно да се докладва в Белия дом.
Това показва търсената стратегия. Администрацията не иска да унищожава инструментите за натиск, а да ги държи като зареден пистолет на масата за преговори. Законът „Греъм“ не е мъртъв, той е превърнат в регулаторен инструмент за постоянно изнудване. Руският износ се оставя да върви, но под заплахата, че с едно еднолично решение от Вашингтон митата могат да бъдат въведени за 24 часа. Въпросът е доколко ключовите купувачи в Азия ще продължат да се съобразяват с подобни ултиматуми, след като вече изградиха алтернативни системи за разплащане извън доларовата система SWIFT.
Конституционното дърпане на въжета между Конгреса и Белия дом
Законодателната инициатива на сенатора Линдзи Греъм бе приета от Конгреса преди месец с идеята да принуди Белия дом да действа безкомпромисно. Американската конституционна практика обаче отдавна е развила механизми, с които изпълнителната власт неутрализира законодателната, когато става въпрос за външна политика.
Чрез внасянето на подробен доклад до Конгреса, Тръмп формално изпълнява изискванията на закона, но на практика блокира неговата оперативна част. Това създава временно примирие между Капитолия и Белия дом, но показва и нещо друго — дълбокото разделение във Вашингтон относно това докъде може да стигне санкционната война, без да срути западната финансова архитектура. Прагът на токсичност на новите санкции се оказа прекалено висок за самите САЩ.
