По публикации на чуждестранни информационни агенции, данни от Белия дом и анализи на икономически експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административният спирач: Какво всъщност подписа Тръмп
На 17 октомври 2026 г., само ден преди заложените в Закона „Греъм“ наказателни разпоредби да влязат в сила, президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, спираща тяхното прилагане. Текстът, приет от Конгреса преди месец, предвиждаше драстична ескалация на икономическия натиск — въвеждане на мита до 500% за руски стоки и 100% за държавите от първата петица по внос на руски енергоносители. Според разпространената информация от Вашингтон, в официалното си уведомление до Капитолия държавният глава се е позовал на клаузата за „национален интерес“.
Очевидно е, че не става дума за пълна отмяна на законодателството, а за активиране на заложените в него вратички за президентско изключение (waiver mechanisms). В документа изрично се уточнява, че всички наложени до момента санкционни заповеди остават в пълна сила. Тръмп просто замрази новия пакет, като си запази правото сам — или чрез държавния секретар — да прецени кога и дали да задейства лостовете отново.
+-------------------------------------------------------------------------------+
| СТРУКТУРА НА ЗАКОНА „ГРЕЪМ“ |
+----------------------------------------------------+--------------------------+
| МЯРКА В ЗАКОНА | СТАТУС КЪМ 17.10.2026 г. |
+----------------------------------------------------+--------------------------+
| 500% мита върху вноса на руски стоки | Замразени с заповед |
| 100% мита за 5-те най-големи купувачи на енергия | Замразени с заповед |
| Предишни санкционни пакети (преди 2026 г.) | Оставят в сила |
| Мониторинг на руския енергиен износ | Въведен с изрична инструкция |
+----------------------------------------------------+--------------------------+
Пазарната математика зад „националния интерес“
Защо Белият дом избра да спре механизма точно на 17 октомври? Ако 100-процентовите мита бяха влезли в сила утре, те щяха да ударят пряко търговските партньори, които купуват най-големи обми от руски петрол и природен газ — държави като Китай, Индия и Турция. Прилагането на подобен търговски натиск върху Ню Делхи или Пекин автоматично означава изхвърляне на огромни обеми суров петрол от глобалната логистична верига или пренасочването им през черни пазари.
Резултатът от подобен ход не би бил колабс на руския бюджет за три дни, а незабавен скок на световните цени на суровия петрол от сорта на сорт „Брент“. За американската администрация това би означавало скок на цените на горивата по бензиностанциите в САЩ — политически пагубен детайл за всяка власт във Вашингтон. От друга страна, налагането на 500% мита върху остатъчния руски износ за САЩ (който и без това е сведен главно до специфични суровини като обогатен уран за американските АЕЦ и някои метали) би застрашило собствената енергийна инфраструктура на Щатите.
