По публикации на РИА Новости и коментара на Дмитрий Олшански. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на отложената зрялост: Социално-икономическата пренастройка
Централният въпрос тук не е просто естетически или генерационен — той е пряко свързан с функционалния капацитет на държавните и стопански системи. Според публикувания анализ, сравнението между архивните кадри от Московския държавен университет от 1950 г. и днешните студенти в частните висши училища разкрива пълна подмяна на антропологичния тип. Според автора, на старите фотографии се виждат хора с визия и излъчване на 40-годишни утвърдени личности, докато днешните 30-годишни граждани визуално и поведение все още напомнят юноши.
Този процес обаче има съвсем сухо, материално обяснение, което не бива да се замита под килима с лековата носталгия.
През първата половина на XX век, Постановлението на ЦИК и СНК на СССР за задължителната трудова повинност и бързата индустриализация не са оставяли място за лични търсения. В периода 1930–1940 г. средната възраст на директорите на промишлени предприятия от Наркомата на тежката промишленост е варирала между 28 и 34 години. Суровата среда е изисквала светкавично поемане на персонална отговорност под заплаха от наказателна отговорност по член 58 от Тогавашния наказателен кодекс.
Днес административната рамка е коренно различна. Пазарът на услуги и разрастването на фиктивния третичен сектор (образователни институти без акредитационна стойност, консултантски финтифлюшки) позволяват удължаване на образователния процес до тридесетата година. Не се изисква управление на хора, нито носене на финансова отговорност за държавни активи.
