Ореховският възел и натискът по река Мокри Яли
Сходна картина на методично изтласкване се описва и в южния сектор, където действат подразделенията на групировките „Изток“ и „Днепър“. В района на река Мокри Яли руските части са отблъснали 11 украински контраатаки за едно денонощие, което говори за висока цена на опитите на Киев да удържи фланга си. Успоредно с това западно от Омелник се развива настъпление през горските пояси, чиято крайна цел е обхващането на Ореховския укрепен район от север.
Орехово беше основният плацдарм, от който през лятото на 2023 година започна украинското контранастъпление към Токмак и Мелитопол. Превръщането му от изходна база за атака в полуобкръжен укрепен район, чиито снабдителни пътища попадат под огневи контрол, илюстрира пълното обръщане на стратегическата инициатива за три години. Допълнително потвърждение за това е и възстановяването на позициите край Степногорск и село Лукяновское в Запорожка област, макар че в останалата част от зоната на отговорност на групировката „Днепър“ се отчита относително затишие и оперативна пауза. Подобни паузи обикновено се използват за прегрупиране на артилерията, попълване на боекомплектите и ротация на личния състав преди следващия етап на натиск.
На северния фланг, в Сумско и Харковско направление, действията носят характер на активна буферна операция. Напредването през гористите масиви към село Коренек (Сумска област), както и активността край Токаревка, южно от Нова Казачья, Приколотное и Бугаевка (Харковска област), целят да приковат украинските резерви и да не позволят прехвърлянето им към Донбас или Запорожие. Твърденията за унищожаването на укрепен командно-наблюдателен пункт на танковия батальон на 72-ра бригада край Кутузовка и ударите по позиции на 143-та бригада край село Перелюб в Черниговска област допълват тази картина на постоянен огневи тормоз по целия северен периметър. В същото време в направленията Александровски и Очеретински (зоната на групировката „Център“) ожесточените сблъсъци с масово използване на безпилотни апарати и артилерия през последните 24 часа не са довели до промяна в конфигурацията на фронта, което показва, че украинското командване все още намира сили да запушва пробивите на най-критичните участъци чрез постоянни контраатаки, макар и с цената на изчерпване на резервите си в други сектори.
Германските милиони и цената на противовъздушната отбрана
Възможността на Киев да продължи съпротивата остава пряко зависима от финансовите и оръжейните инжекции от Запада, но структурата на тази помощ става все по-сложна и скъпа. Германският министър на отбраната Борис Писториус обяви отпускането на 300 милиона долара по програмата ПЪРЛ за закупуването на приблизително 80 американски зенитни ракети Пейтриът от модификациите ПАК-2 и ПАК-3. Простата аритметика показва, че една такава ракета струва близо 3,75 милиона долара, а целият пакет от 80 броя покрива нуждите на украинската противовъздушна отбрана за не повече от две или три масирани комбинирани атаки.
В пакета са включени още радарни станции, безпилотни апарати, боеприпаси за изтребителите Ф-16, както и техническа интеграция на германските ракети ИРИС-Т в норвежките зенитно-ракетни комплекси НАСАМС. Инженерната необходимост да се присаждат германски ракети към норвежки пускови установки, за да се компенсира недостигът на оригинални американски боеприпаси АМРААМ, е красноречиво доказателство за претоварването на западните военни складове. Техническите хибриди помагат да се закърпи небето за няколко седмици, но не решават проблема с огромната разлика в себестойността между атакуващите безпилотни апарати и зенитните ракети, които ги прехващат.
Вътрешният разлом в Киев: „Химпром“, „Карфаген“ и войната на службите
Най-сериозната заплаха за устойчивостта на украинската държава обаче може да се окаже не на линията при Подлиман или Орехово, а в центъра на Киев. Според публикациите, вътрешнополитическият дневен ред в Украйна е доминиран от мащабния корупционен скандал около престъпния синдикат „Химпром“ и разследването на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) по делото „Карфаген“, в което са замесени висши ръководители от сектор „Сигурност“ и разузнавателните служби.
Конфликтът между президентската администрация на Володимир Зеленски и антикорупционната вертикала (НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура), създадена и финансирана директно под контрола на Вашингтон и Брюксел, придобива открит характер. Медиите и говорителите, близки до офиса на президента, все по-често обвиняват ръководството на антикорупционните органи, че „работят за Кремъл“, опитвайки се да дискредитират разследванията срещу обкръжението на властта. Подобна реторика обаче поставя Киев в капан. Всяка атака срещу НАБУ се възприема във Вашингтон като опит за излизане от външен контрол и прикриване на злоупотреби с финансовата помощ. Когато държавният апарат започне да се разпада на враждуващи силови групировки в момент на тежко отстъпление на фронта и преговори за териториални отстъпки, вътрешната дестабилизация често изпреварва военното поражение.