Руският вектор: От безпилотния „Щурм“ до Т-90М2
В руския военнопромишлен комплекс работата по роботизацията върви по две основни линии — изцяло безпилотни платформи и модернизация на серийния парк. Роботизираният танков комплекс „Щурм“, използван по време на скорошните стратегически учения „Център-2026“, се разработва още от 2018 г., но получи допълнителен тласък след промените в изискванията на войските за противовъздушна отбрана и сухопътните съединения.
Още през 2020 г. ръководителят на корпорацията „Ростех“ Сергей Чемезов посочи, че в системата за управление на огъня на Т-14 „Армата“ са заложени елементи, които самостоятелно изчисляват разстоянието и насочват оръдието по даден от екипажа вектор. По-късно, през пролетта на 2021 г., бе уточнено, че макар автономният модул да открива и идентифицира обектите, окончателната команда за произвеждане на изстрел остава в ръцете на човека.
Тъй като платформата Т-14 все още се намира в процес на доработване и не се произвежда в масови серии, основният ресурс се насочва към Т-80 и Т-90. През 2023 г. Васил Елистратов от Министерството на отбраната на РФ потвърди, че влизащите във войските Т-90М „Прорив“, както и машините, преминаващи капитално-възстановителен ремонт, се оборудват със системи за управление на огъня, съдържащи невронни мрежи.
Следващата фаза е свързана с модификацията Т-90М2. По информации на западни източници от есента на 2025 г., цитиращи доклади на аналитичната група Frontelligence, „Уралвагонзавод“ е заложил производство на първа партия от десет такива машини за 2026 г. Характеристиките включват преработена кула, разширени дисплеи за панорамно наблюдение и подобрен трансмисионен блок. В началото на октомври главнокомандващият Сухопътните войски генерал-полковник Андрей Мордвичев официално обяви началото на работите по ново поколение танкове с автономен контрол на огъня.
Заплахата от FPV дронове и радарният периметър
Основният фактор, който принуждава инженерите да претрупват купола с електроника, са евтините ударни безпилотни летателни апарати. Класическата оптично-електронна система за наблюдение вече не е достатъчна. Бъдещите бойни машини се нуждаят от собствен радарен периметър.
"Уралвагонзавод" вече загатна за внедряването на стандартни бордови радари, предназначени да засичат смущения и цели при нулева видимост. Подобен радар изпълнява двойна функция — той подава данни не само за наземния противник, но и за връхлитащи FPV дронове, задействайки автоматичната картечница или системата за активна защита (САЗ).
Западният блок следва аналогичен технически шаблон. Германският Leopard 2A8 и британският Challenger 3 разчитат на израелската система Trophy. Същевременно Rheinmetall работи по интегрирането на защитни модули за Panther KF51, а през септември концернът KNDS обяви разработката на напълно автономен дрон-прехващач с базиране върху самия танк. В Китай новият Type 100 разполага с 360-градусов радарен контур за засичане на микро-ракети и дронове, като според CCTV поддържащата машина към Type 100 включва отделен оператор за управление на разузнавателни безпилотни апарати.
Човешкият фактор и границите на технологията
Въпреки шумните медийни съобщения, нито една от водещите армии не е готова да даде на софтуер пълно право за поразяване на цели. Причината не е само етична, а чисто практическа — фатални грешки при идентификацията в условия на прах, димни завеси и маскировка.
Колкото по-тясно е свързана една бойна единица с мрежово-центричната система на батальона, толкова по-уязвима става тя при засичане на нейната радиоемисия. Точно затова Anura в САЩ и руските бордови балистични комплекси залагат на максимално автономна изчислителна мощност вътре в самия корпус, вместо на постоянна връзка с команден пункт.
Машинното обучение в бронетехниката засега остава високотехнологичен асистент. То поема рутината: филтрира видеопотока, подрежда целите по степен на опасност, изчислява вятъра и температурата на барутния пълнеж. Финалното натискане на спусъка обаче продължава да изисква човешки пръст върху ръкохватката. Дали тази граница ще издържи при следващия голям конфликт, остава открит въпрос.
